Феноменът Анна Каренина

Многобройните ми срещи с най-изявени представителки на съвременното актьорско майсторство (от Алиса Фрейндлих и Марина Нейолова, през Клаудия Кардинале и Мишел Пфайфър, до Джейн Фонда и Мерил Стрийп) завършваха с една мечта - шанса да се въплътят в образа на Анна Каренина. Мечта, която се е сбъднала при Грета Гарбо, Вивиан Лий, Татяна Самойлова, Софи Марсо, Мария Силва, Кийра Найтли... Къде се крие секретът на този феномен?
Известният режисьор н.а. Карен Шахназаров, с над 50 награди, директор на руския "Холивуд" ("Мосфилм") от 1998 г., ясно отговаря на този въпрос: "Светът днес е съвсем различен от нашия и от този на Анна Каренина, но човекът по същество не се променя: от хиляда години той е един и същ. Така че основната дилема и в живота, и в изкуството - взаимоотношенията между мъжа и жената, чувствата между двата пола, остават същите."
За да си позволиш да посегнеш към най-класическото произведение на литературната класика, към най-екранизирания роман (30 пъти в 11 страни) в световната практика (първото му превъплъщение в руското нямо черно-бяло кино датира още от 1911 г.), са необходими не само кураж и дързост, провокационна страст и предизвикателство, които притежават мнозина млади творци-експериментатори. За нов екранен прочит преди всичко е задължителна нова режисьорска концепция, която не би "наранила" Лев Толстой и неговата философия; нов драматургичен ключ за трактовка на емблематични, популярни и любими герои, както и на познати събития. А това изисква широка обща култура, ерудиция и доказан творчески опит.
Новата екранизация "Анна Каренина. Историята на Вронски", с която бе открит тазгодишният 25-и юбилеен МКФ "Любовта е лудост" във Варна, вдигна високо художествената летва пред участващите в него 102 филмови произведения. Неуморният експериментатор Карен Шахназаров лично представи творбата си. "Радвам се, че имам възможност отново да се срещна с българската публика - изтъкна той. - Израсъл съм в СССР и добре познавам българските актьори и режисьори. За жалост, в последните години тази връзка се изгуби: вече рядко могат да се видят руски и български филми и у вас, и у нас." Сложната, твърде близка до духа на Толстой, трактовка на образи и факти, според която в любовта няма само една (или доминираща) истина: всеки от героите следва своя собствен път и поема последиците от него, видимо развълнува фестивалната аудитория. Може би тук е мястото да отбележа, че софийската публика има възможността да види този филм по време на МКФ "Cinelibri" (11-22 октомври), заедно с още редица екранизации на литературни произведения като другата руска творба "Дама Пика" на Павел Лунгин.
Всъщност умелото изграждане на екрана на кинороман съвсем не е случайност или стечение на обстоятелства, както често се случва. Насочването на Карен Шахназаров към този уникален текст е осмисляно дълго време; то е резултат и на прочита на нови изследователски книги. Филмът е заснет не само по класическия роман, но и по публицистичната повест "По време на японската война" и цикъла "Разкази за японската война" на В.В. Вересаев. Режисьорът изгражда паралелно две художествени произведения: игрален филм и осемсерийна телевизионна поредица, която в Русия изпреварва игралния вариант. Удивително е, че той не смесва спецификите на големия и на малкия екран. След излъчването на сериала в родината на Толстой безспорно нараства интересът и към първоизточника. Това не е странно. Животът продължава да ни изправя пред вечните въпроси: страстта или дългът има предимство в отговорни ситуации и кой може да ни съди за избраната лично позиция. В последна сметка защо се самоубива Анна? Екранизацията не ни налага, само ни насочва към авторския отговор: тя иска и със смъртта си да накаже Вронски.
"Онова, което се случва със съдбата на Анна, съм преживял до голяма степен във взаимоотношенията ми с няколко жени - споделя Карен. - Какъв самоотвержен бунт за еманципация? Той води до разместване на ролите на двете начала (мъжкото и женското) и в това е трагизмът на конфликта."
Става дума за непримирим двубой между две личности. Двубой, който отново доказва, че взаимоотношенията между мъжа и жената са най-метафизичната, най-загадъчната сфера на битието. Докосването до нея винаги е опасно и рисковано, както и всеки нов прочит на класическа творба, изградила в съзнанието на читателите стабилни, въздействащи образци. Всяко отклонение от тях буди съмнение и недоверие. Неслучайно още от самото начало режисьорът нееднократно заявява, че ако не "открие" актьорската двойка, която да отговаря на изискванията му за главните герои, няма да снима филма. Любопитен е и фактът, че двамата партньори - Елизавета Боярска и Максим Матвеев, се оказват съпрузи, което явно не ги е затруднило при изграждането на образите и на техния "екранен дует". Те изграждат живи хора с осезаеми характери, а не типични аристократи (по думите на Карен, "за истинските аристократи сведенията са оскъдни"). Действието на филма ни пренася във времето, когато Анна Каренина е направила своя избор. Нейният син Сергей е пораснал и има право да разбере защо майка му е хвърлила жребия на тази трагична съдба. А граф Вронски през целия си живот е преследван от спомена за жената, за чиято смърт все още се самообвинява. Кървавите събития на Руско-японската война (1904 г.) пресрещат старши ординатора Сергей Каренин и оперирания от него полковник Алексей Вронски в селска полева болница в Манджурия. Съдбата им предоставя шанс да се върнат и преживеят отново някогашни разтърсващи събития и да намерят отговорите, които отдавна са търсили...
В цялото си творчество ("Ние от джаза" - още през 1983 г., който му донася признание и известност; "Куриер" - 1986, екранизация на собствената му повест; "Конник, наречен Смърт" - 2004; "Изчезналата империя" - 2008; "Палата номер 6" - 2009; "Белият тигър" - 2012...) Карен Шахназаров се стреми към тези отговори. Навлязъл смело и категорично в руското кино през 70-те години, той предлага свой, нестандартен поглед предимно към теми, премълчавани в обществото. В следващото десетилетие неговият авторски стил вече е завършен и разпознаваем, а името му става синоним на творческа провокация. Още е жив в съзнанието ми споменът колко оживени разговори съпътстваха премиерата на "Денят на пълнолунието", удостоен единодушно през деветдесетте години с наградата на ФИПРЕССИ и със Специалната награда на журито в Карлови вари! Очевидно време е режисьорът да реализира втори филм на тази тема и то за днешна Русия.
Любопитна е и неговата концепция за руската история. "На нашия национален характер са присъщи крайностите - споделя той. -  Крайно време е да ги преодолеем и да примирим националната ни история. Трябва да прекратим непрестанната гражданска война вътре в самите нас! Воюваме вече сто години. А зад гърба ни се извисява значима и респектираща история: важно е да я преосмислим и направим единна! Когато имат общи цели, хората се обединяват около тях."
Именно в търсенето и постигането на такива цели е и основната мисия на изкуството. Понятието "духовност" далеч не е изпразнено от съдържание, както често подхвърлят днес някои медии.
"Духовността винаги е била уникална, а бездуховността - масова", заключава Карен Шахназаров.


Снимка ФКЦ Варна

Елизавета Боярска и Максим Матвеев в кадър от филма
Снимка http://karenina.russia.tv/

Карен Шахназаров получава почетната награда "Златна Афродита"
Снимка ФКЦ Варна

Снимка (с) Tinko Dimitrov