Ферари за 1000 лева

Сагата с покупката на многоцелеви изтребители за българските ВВС заприлича на трагикомедия. След като проектът бе отлаган многократно поради липса на средства, вчера военният министър Аню Ангелов пак ни върна на пистата на догадките. Метаморфозата е обезпокоително тревожна. В края на м.г. от МО заявиха, че изтребители ще се купуват в краен случай. В началото на април т.г. Ангелов бе на мнение, че правителството се отказва да осъществи в края на мандата си една от най-скъпите военни покупки, за да не се натоварва следващият кабинет с изплащането на разходите по сделката. Междувременно в общественото пространство се промъкна заключението, че покупката ще бъде "по-скоро с политическо решение, отколкото с конкурс". Преди месец стана ясно, че Еврокомисията е изпратила писма до България, Румъния и Чехия, в които изразява безпокойство, че е възможно сключването на договори за покупка на военни самолети, без да бъдат проведени търгове. Като добавим, че почти всички крупни сделки за покупка на армейска техника у нас са съпътствани със скандали, съмнения за корупционни практики и комисиони, вчерашното изявление на МО-шефа буди основателна тревога.
Залогът е сериозен. Става въпрос за най-голямата военна сделка в последните години. Първоначално от МО упорито отказваха да коментират финансови параметри, но след това Ангелов рамкира офертите - от 600 млн. до 1,4 млрд. долара (не евра!). И за най-непредубедените фактите показаха две неща: първо, че става въпрос за "политическо решение" с продавач отвъд Океана или поне с негово посредничество; и второ, че явно вече е имало конкретни договорености, след като се визират точни параметри.
Вчера стана ясно, че според разчетите на МО проектът ще струва до 400 млн. долара. По всичко личи, че иде реч за самолети втора употреба. И нищо, че тези дни форумите прегряха, когато премиерът гордо напомни на българските военни, че няма какво да плачат за заплати, а трябва да се радват на модерната техника, която те са им купили. Че купените фрегати втора ръка от Белгия са спускани на вода в края на 70-те години на миналия век, а от общо 12-те хеликоптери "Кугър" летят едва три...
Плановете за нови военни изтребители комай са по-изпъстрени с дупки, отколкото с реални разчети. Особено за финансовото състояние на държавата и за необходимостта в този момент да се планира купуване на скъпа военна техника. Кабинетът няма пари за по-високи пенсии и заплати, не може да намери 11 млн. лв. за българските учени, едва ли ще откликне на искането за 15 млн. лв. повече за местната власт, а за изтребители - има. Откъде?
Не е ли по-добре, преди да се пристъпи към покупка на изтребители, при това втора ръка, да се направи стратегия - от какво и в какви времеви параметри се нуждае бойната ни авиация. Такава май липсва. МиГ-овете с удължен ресурс ще ни служат до към 2030 г. Те трябва да се поддържат, но темата за поддръжката е табу за МО. Никой дума не обелва докога все пак ще ни служат тези самолети. Ако сега купим употребявани машини, дали след 10-ина години няма да се окаже, че и те са толкова стари, колкото и МиГ-овете? Тогава какво ще ги правим?
Похвално е желанието на МО да се вмести в по-скромни финансови параметри за изтребителите. "Благородната" постъпка обаче е крайно недалновидна, защото по-евтиното в крайна сметка винаги струва повече. Все едно да си купиш Ферари за 1000 лв. и да мислиш, че караш супер автомобил. А колко самолета ще купим сега - 8, 6 или 10? Колко всъщност са ни необходими? Ще имаме ли пилоти, които да ги управляват? Липсата на ясен план как ще изглежда бойната авиация на България след 2015 г. до 2030 г. поставя и друг въпрос. Защо, вместо да се прави късоглед избор, да не се разработи дългосрочна стратегия?