Ферми минават на роботи и софтуер

Екатерина Терзиева

Кравеферма в Добричка област планира да внедри роботи за доене на животните, тъй като среща трудности с намирането на кадърни работници. Тя не е единствената у нас, която се ориентира към роботите. Още преди близо 10 г. във ферма за млечни крави край харманлийското село Доситеево бе внедрен супермодерен робот за доене. На Международната селскостопанска изложба АГРА в Пловдивския панаир старозагорска фирма представи високопроизводителен робот, който може да дои до 130 крави три пъти в денонощието. Като част от технологично състезание на НАСА, българи изобретиха мобилно приложение за отглеждане на кокошки. Апликацията ChicksBook управлява птицефермата, дава съвети за отоплението й, за отглеждането и храненето на кокошките. При опасност от буря, изпраща известия на мобилния телефон на собственика и го предупреждава да прибере кокошките.

Сензорна станция за дистанционно наблюдение на пчелина разработи българска иновативна компания. Технологията позволява на пчелари с над 50-100 кошера да получават от разстояние данни като температура на кошера, тегло, влажност, нива на активност на колонията. „На база различни фактори можем да кажем, че този кошер е без майка или че е в състояние преди роене“, разказва един от създателите на технологията инж. Сергей Петров.

Преминаването към роботи и специализиран софтуер за управление на ферми, за да се компенсира недостигът на трудова сила в земеделието, е тенденция в цял свят, като в Съединените щати фокусът върху развитието на тези технологии е особено силен. Проучване на Федерацията на земеделските бюра в Калифорния показва, че 55% от анкетираните фермери се оплакват от липса на квалифицирани работници, а това число е близо 70% за тези, които зависят от сезонната работна ръка. 

През последните години земеделските производители прибягват до роботи, като се надяват те да решат проблема с недостига на работна ръка, да намалят разходите за заплати и да повишат качеството на продукцията. Федералното правителство, някои фондове за рисков капитал и стокопроизводители вече са предприели стъпки за финансирането на технически разработки и според Market Engine пазарът на селскостопански роботи ще достигне 75 млрд. долара до 2025 г. 

Сред новите технологии са робот, който замества 20 работници при прибирането на марули; самонасочваща се роботизирана косачка, която превръща окосената трева в пелети за собствено гориво, за отопление и електричество; машина за бране на ягоди с 24 „ръце“, чиито движения се насочват чрез оптичен сензор. Наскоро изследователи от Европа и Израел сглобиха робот, който може по 20 часа на ден да бере пипер в оранжерия. Разработката се нарича Sweeper и е подкрепена от Европейския съюз като част от програмата за иновации „Хоризонт 2020“. Робот с формата на сфера, експериментален проект на испанска компания, се грижи за торенето, плевенето, поливането и унищожаването на вредителите в посевите. Холандци разработиха робот от ново поколение с капацитет 180 издоявания дневно. Цената му е $210 000, но пък повишава млеконадоя с 10-15%. Все повече земеделци в Германия, Франция и Холандия минават на автоматизирани системи, особено в млечното говедовъдство. В Германия в 10,5 на сто от стопанствата използват доилни роботи, а 40,7 на сто от фермерите са готови да инвестират в такава покупка, сочат данните от допитване до 20 000 млечни говедовъди. 

Достъпът до работна ръка е оценен като втората най-голяма трудност пред земеделския бизнес в България след работата с държавните органи, сочи анкетата на Института за пазарна икономика сред земеделски производители. Перспективата за работа в селскостопанското производство е все по-непривлекателна, сочи друго проучване, проведено от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент през 2015 г.

Според националното проучване „Състояние и перспективи пред младите фермери в България“, представено през 2018 г., 15 на сто от младите земеделски стопани определят като първостепенен проблем липсата на квалифицирана работна ръка.