"Фиаско" - новата натовска оперета

От дълго време в Европа се върти познат от години рефрен, превърнал се в историческа закономерност, доказано свързана с изхода от една поредна война. Става дума за лавината от призиви да се приключи колкото е възможно по-скоро с присъствието на командваните от НАТО  Международни сили за поддържане на сигурността (ИСАФ) в Афганистан. А оттам продължават да идват лоши новини - военни загуби, скандални произшествия с участието на войници от НАТО, ответни терористични акции и нескончаеми страдания на мирното население. Нека не се разпростираме. Да си припомним обаче, че докато миротворците, обладани от цивилизационната си мисия, "умиротворяват" едно застинало в ранното средновековие общество, хората, населяващи страните от Алианса, тръпнат ежедневно в очакване на поредните ковчези с телата на всъщност безславно загиналите си бойци. Още по-печално обаче изглежда картината, илюстрираща огромния брой ковчези на американци и европейци, убити в собствените им страни от хероина на недоумиротворените в крайна сметка талибани.
Бойните части на НАТО ще бъдат изтеглени от Афганистан до края на 2014 г., заяви вчера генералният секретар на пакта Андерс Фог Расмусен. Дотогава, подчерта той, афганистанците трябва да са поели контрола по сигурността в оставащите (засега неумиротворени) области и провинции. Някой сигурно ще попита какво общо все пак има наркотърговията на талибаните с благородната и хуманна мисия на НАТО. Ще приведа само един аргумент, случайно взет от статистиката, свързан пряко с мисията на Алианса в Афганистан. През 2008-а година производството на опиум в страната е надхвърляло 7700 т., което на практика е 40 пъти повече, отколкото през 2001 г., когато в страната влязоха международните сили. Според представителя на Службата на ООН по наркотиците и престъпността (UNODC) в Афганистан - Жан-Люк Льомайо, в периода 2001-2010 г. наркотрафикът е генерирал годишно по 2 млрд. долара в Афганистан и 66 млрд. долара извън страната.
Следва логичният въпрос - ако присъствието и усилията на ИСАФ не можаха да предотвратат бума в наркотърговията на талибаните, как да си представим до какво ще доведе изтеглянето на натовските войски. Нещо повече - едва ли въпросът кога ще се изтеглят САЩ и НАТО от региона е по-актуален от темата как ще го направят, след като не са консолидирали Афганистан към стабилен политически режим, водещ и към социални, и към икономически промени за местното население. Това подсказва и темата за "талибанизацията" на целия регион, чиито симптоми са повече от видими. САЩ и Западът допуснаха с лека ръка заливането на съседен Пакистан със заразата на талибанизма, която води страната към вероятен "втори Афганистан". Но далеч по-опасен и непредсказуем, поради наличието на ядрено оръжие, на дълголетен кървав конфликт с Индия, както и на неуправляема зона на пущунските племена, които никой досега не е съумявал да покори. За съжаление инструментариумът за влияние на САЩ и НАТО в случая е крайно ограничен. А този добре контуриран синдром се очертава като най-големия проблем на сигурността не само за НАТО, но и за цялата международна общност, включително и за Русия.
Ако споменавам Русия, то е, защото опасенията, че Вашингтон и Кабул вероятно виждат като изход разполагането на американски бази на афганистанска територия, и то за дълго, постепенно се сбъдват.
Като финал остава въпросът за какво все пак беше тази война. Расмусен мълчи. Но мълчат и много други, предимно лидери, вглъбени в мераците си.