Философи

Напоследък ме вълнуват все повече философски въпроси.
Ето, тези дни непрестанно мисля за свободата. Моята и на другите.
Аз се определям като свободен човек. В смисъл такъв, че живея на свободен наем, откакто бившата ми съпруга Тотка взе едностайната панелка при развода. Имам и свободата да си избирам приятелите. Избрал съм Гошо и Коце. Добри хора - фаянсаджия и тапицер. Разликата между тях не е съществена - единият завършва деня с четири бири, а другият - с четири гроздови. Все в кварталното капанче "При Кунето". Двамата ми приятели са също свободни хора, като ги анализирам обстойно. Гошо е свободен от задължението си да получава заплата, защото изплаща три издръжки и два заема, та парите отиват в други посоки, не при него. Коце също е свободен. Седма сериозна приятелка го освобождава от присъствието си, та сега тъне в щастие... Няма кой да смущава спокойствието на стария ерген...
Гошо отскоро има и още една свобода. Освободиха го от работа, понеже го закачиха някакви съкращения. Шефът му казал, че е много кадърен, та ще се оправи бързо. Ама Гошо не бърза да се оправя - по му е добре, като не му се налага да спазва трудова дисциплина.
Както казах вече, вечер се събираме в "При Кунето", а покрай мен и другите двама на философия ги избива. Те, като социалнослаби накрая винаги ми оставят свободата да плащам сметката. И много държат на другия ден пак да бъдем на същото място, та да продължим задълбочените философии.
Мисля, мисля и стигам до заключението, че можеш да откриеш свободата в много посоки, ако по-настоятелно я търсиш. А това дали тя ще те направи щастлив е съвсем друг въпрос. Отново философски...