Философският камък на матурите

От следващата учебна година може да започне промяна в начина, по който се правят матурите, и да бъде променена долната граница в скалата за оценяване така, че да се знае какъв е прагът за тройка. А не оценките да се нагаждат спрямо средното ниво на съответния випуск. След анализ ще се реши с колко да се вдигне минимумът за "среден", който сега е 23 точки, но това ще става плавно в течение на 3-4 години, за да не се стресира системата. Това обяви просветният министър Тодор Танев след скандалите с преписването и изтичането на информация от тазгодишния зрелостен изпит по предмета български език и литература (БЕЛ).
Това означава поне две неща. Първо - че най-сетне министър дръзва да посегне върху осемгодишната порочна практика в оценяването на матурите, чиито негативни последици стават все по-видими. И второ - че в МОН продължават да не са наясно защо се правят матури и какво трябва да измерват те.
Още в наредба номер 3 от 2003 г., която урежда системата за оценяване изобщо, бе записано, че оценяването винаги трябва да мери как "са постигнати държавните образователни изисквания (ДОИ) за учебно съдържание за определен клас или степен на образование" и въз основа на резултатите на своя ред да се променят ДОИ за съдържанието. Година, преди да се въведат матурите, през 2007 г. Сметната палата констатира, че нищо подобно не се случва, защото

липсва държавен стандарт за оценяване

какъвто изисква Законът за народната просвета, нито пък има система за оценка на качеството. От тази констатация изминаха вече 8 години, но нищо не се е променило, макар че за създаването на въпросната система оттогава насам са потрошени много милиони - от хазната и от европейските фондове. Кой пропиля тези пари бадева и защо системата за оценяване до ден днешен не просто липсва, а създаването й го има в плановете и за идните години, съответно - с нови и нови средства? На такива въпроси в България не е прието да се дава отговор.
В цял свят матурата е свидетелство, че човекът е усвоил знанията, необходими за средно образование. Затова спорът дали те да са "вход" за висшето е безпредметен - всеки университет сам решава дали ги използва в балообразуването. У нас от самото въвеждане на матурите не е ясно какво се мери с тях. В нормалния свят държавата поставя пред образованието изисквания за това какви знания трябва да дава то по всеки предмет и след това се правят изпити, за да се установи в каква степен всеки ученик покрива въпросните изисквания. В ненормална България от 2008 г. се прави една скала с точки, съставена по странен начин. Отначало министерството я правеше след изпита (!), като изчисляваше средния постигнат успех на випуска и го заковаваше

като праг за тройката

а нагоре точките се разпределяха за оценките от 4 до 6. При тази стъкмистика, ако средното равнище на справяне с теста е ниско, цялата скала е занижена и няма гаранции, че дори шестицата съдържа реални знания за "отличен". А поради разликата в нивото на знания на випуските (точките за тройка) никакво сравнение и никакви изводи за състоянието на училището не можеха да бъдат правени изобщо. От 2012 г. е същото, но скалата не се променя всяка година, а се запазва във вида, в който се е получила според средното ниво на тогавашния випуск. Т.е. и в момента оценките се пишат не според това какви знания изисква стандартът и доколко ученикът ги покрива, а според това как се съизмерва той с нивото на дванадесетокласниците от 2012 г. Когато в дадена година оценките са по-ниски и двойките са повече, единственото обяснение е, че са взети по-строги мерки за контрол. А не че нивото на знанията е тръгнало надолу.  
Причината за този нонсенс, която законотворци и министри повтарят като мантра от 2008 г. досега, е: да не стресираме учениците! Защото, видите ли, ако матурата измерва реалните знания, ще има поголовно двойки. А понеже винаги предстоят някакви избори, коя политическа сила ще дръзне да тормози семействата, въвеждайки реално оценяване? Затова образованието ни си живее във вечния кръговрат - аз те лъжа, че те оценявам, ти ме лъжеш, че си научил нещо. А заедно лъжем обществото, че то получава образовани хора със съответните знания и умения.
Всичко това бе съвсем ясно, още когато се направиха матури за пръв път. Ясно е и сега. Аргументът за "стресирането" очевидно отново действа, но министър Танев поне прави първа стъпка, за да се определи разумен праг, под който тройка не може да бъде "изкарана". Мнозина специалисти по оценяване в образованието настояват този праг да е 50 точки от 100 възможни, но засега сме все още далеч от това.
С хубавото обаче дотук. Неразбирането що е то матура и за какво се прави остава пълно. Никой не споменава дори, че държавният зрелостен изпит трябва да мери само едно - доколко ученикът покрива онези знания, които държавата изисква от него по всеки предмет в края на гимназията, за да получи той диплома за зрелост. Факт е, че просветното министерство за 8 години от началото на матурите не е създало единни стандарти, регламентиращи какви и колко знания и умения следва да притежава ученикът, за да получи диплома за средно образование. Съответно

няма как да се измери онова, което не съществува

Да не говорим, че първият опит да се направи матура - още по времето на НДСВ, пропадна след оспорване в съда и поради това, че липсваха въпросните ДОИ за съдържанието, което трябва да е усвоил 12-окласникът. Просто в момента никой не се е сетил да оспори матурите в съда на същото основание...   
Този недъг в оценяването в системата на образованието ни Сметната палата го беше констатирала в друг свой одитен доклад - още през 2005 г.! И нищо. До ден днешен. Затова продължаваме да имаме имитация на матури, а вузовските преподаватели са жалват, че първокурсниците им са неграмотни. И отгоре на всичкото дори в тази имитация учениците продължават да преписват, да разчитат на пищови и на джиесеми, за да избутат някаква оценка. Представяте ли си докъде сме се сринали!
Отделен въпрос са самите тестове. Изпитните варианти за зрелостния изпит по БЕЛ се съставят от 11 милиона варианта, казват от МОН. Проблемът е, че специалистите по тестология (не са много в България, но ги има) отдавна алармират, че съставянето на тестове и комбинирането на въпроси е наука и светът е натрупал доста опит в нея, но у нас не му се обръща внимание. Учители пишат въпроси и ги пращат в МОН, че дори и ученици. Но след като нямаме стандарт за това какво ще измерваме, при конструирането на тестовете в различните предмети се нарушават нужният баланс на въпросите, съчетанието "лесно-трудно", точките за всяка задача и пр. У нас се прави един подбор от задачи, съставени от разни хора, без да е ясно какво ще измерват тези задачи, без да е апробиран тестът като цяло, казваше през 2010 г. известният специалист по тестовете проф. Георги Бижков. Тестът като измерителен инструмент е силен поради това, че се създава въз основа на солидни и обосновани теории и техники, по строго определени правила, което у нас липсва, обясняваше той. И поради това от получените резултати не може да се правят изводи за образователните политики, те просто не са обективни.
Когато в края на 90-те години в България започна подготовката за въвеждането на матури, съществуваше Национален тестов център, който трябваше професионално да развие тази дейност. Съществуваше и Национален институт по образованието, който

се занимаваше с научните разработки

с анализите и на тяхна основа - с идеите в областта на средното образование. Много бързо тестовият център бе закрит, а след него - и институтът по образованието. В момента организирано научно осигуряване, каквото има във всички развити страни, българското образование няма. Затова промените чрез проба-грешка и чрез инцидентни хрумвания водят до резултати в низходяща посока. В парламента обаче, където в момента ресорната комисия обсъжда на второ четене новия училищен закон на ГЕРБ, който трябва да замени Закона за народната просвета, мнозинството на властовата коалиция отхвърли идеята на левите депутати за възстановяване на Националния институт по образование...
Въпросният нов закон предвижда 18 държавни образователни стандарти, сред които - и този за "оценяването на резултатите от обучението на учениците". И какво от това? Тези стандарти, в които са скрити всъщност основни положения на закона, ще се правят от МОН след неговото приемане. А от страна на експертите на министерството не се е чуло ни едно намерение за същинска промяна във философията на матурите. Но понеже у нас вече е модерно да се ръси захар срещу уроки, вместо да се взимат професионални решения, може пък от забърканата алхимия с матурите да се пръкне като панацея философският камък на българското образование.