Фирми за бързи кредити тормозят длъжници

Мерките, които управляващите приеха в защита на длъжниците, които не могат да обслужват дълговете си в условията на коронакризата, се оказаха без никакво покритие. В закона за извънредното положение няма предвидени санкции, които да възпрат кредиторите, ако се опитат предсрочно да си съберат вземанията или да наложат лихви. Това става ясно от отговор на финансовия министър Владислав Горанов на парламентарно питане на депутата от "БСП за България" Кристина Сидорова.

Сидорова твърди, че получава все повече сигнали от граждани, сключили договори с небанкови финансови институции за потребителски или ипотечен кредит. Хората се оплакват, че кредиторите са ги заплашвали със съд, ако не погасят просрочени задължения. Това влиза в противоречие със специалната разпоредба на извънредния закон, защитаваща длъжниците, посочва депутатът. Тя пита какви санкции ще бъдат наложени на онези, които го нарушават.

Въпросният текст - прословутият чл.6 от закона, след последната му редакция гласи, че заради забавени задължения на граждани и юридически лица няма да се начисляват лихви и неустойки, задълженията няма да бъдат обявявани за предсрочно изискуеми, договорите няма да бъдат разваляни, ако не се изпълняват, и няма да могат да бъдат изземвани вещи. Тези мерки важат само за длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране (факторинг, форфетинг и др.), предоставени от банки и финансови институции по Закона за кредитните институции и по договори за лизинг. Както и когато вземанията са придобити от други банки, финансови институции и трети лица - като тук влизат колектори и фирми за бързи кредити, твърдяха депутатите при приемането на разпоредбата.

Горанов отговаря, че няма правомощия да контролира визираните в разпоредбата кредитори, затова поискал информация от БНБ. От централната банка отвърнали, че няма постъпили оплаквания от граждани. Това обаче засяга само финансови институции, вписани в публичния регистър към БНБ, воден по Закона за кредитните институции. Така излиза, че за всички останали финансовото министерство и БНБ не могат да кажат нищо.

Горанов твърди в отговора си, че такива  санкции за кредиторите въобще не са предвидени в закона. "Разпоредбата урежда ограничаване на последиците от забава в отношенията между частноправни субекти - страни по договори за кредит или лизинг", отбелязва Горанов. Той препоръчва при неспазване на закона от кредиторите засегнатите длъжници да подават жалби до Комисията за защита на потребителите, ако става въпрос за потребителски или ипотечни кредити. "Наред с тази възможност засегнатите лица могат да търсят защита и обезщетение за евентуални вреди и по общия ред", допълва Горанов.