Франция се самоубива

PJ Media
Стивън ГРИЙН

„Всеки се надява, че ако храни крокодила достатъчно, крокодилът ще го изяде последен“ - така Уинстън Чърчил, само няколко месеца преди да стане министър-председател на Великобритания по време на войната, описва успокояването, довело до Втората световна война. „Всички те се надяват, че бурята ще отмине, преди да дойде техният ред да бъдат погълнати.“
Същото може да се каже за предсрочните избори във Франция, на които всички - от френските сталинисти до бизнес интересите в страната - се обединиха, за да победят „крайната десница“. Но не крайната десница е заплахата - крокодилът, който посяга към петите на всички, е ускоряващата се ислямизация на Франция.
Докато на първия тур на гласуването консервативният “Национален сбор” на Марин Льо Пен се представи неочаквано добре, резултатите от втория кръг бяха разочарование - при това опасно. Въпреки че бизнес ориентираният блок обедини сили с центристката коалиция на френския президент, тя се класира на второ място след крайнолевия “Нов народен фронт”.
Нито една от коалициите, които излязоха заедно срещу Льо Пен, не спечели достатъчно убедително, за да състави правителство, но “Нов народен фронт” със сигурност ще бъде част от него, тъй като френските елити по-скоро биха умрели, отколкото да си партнират с “Национален сбор” на Льо Пен.
“Уолстрийт джърнъл” описа “Нов народен фронт” като „разнородна коалиция, чиято най-мощна фракция е поляризиращата, крайно лявата партия “Неподчинена Франция“.
“Нов народен фронт” иска “да намали възрастта за пенсиониране във Франция и значително да разшири държавните разходи за социално благополучие, опазване на околната среда и здравеопазване“ според “Вашингтон пост”. Коалицията на Макрон иска да продължи “обичайния си бизнес подход”, който доведе до разочарованието, което Льо Пен им нанесе на първия тур. Никоя от двете коалиции обаче не се противопоставя на

продължаващата ислямизация на Франция

където в предградията на Париж има зони, в които “не се ходи” и в които най-популярното име на момче е Мохамед.
Към 2017 г. във всички големи градове на Франция вече имаше зони с мюсюлманско мнозинство, в които “не се ходи”: в сърцето на Париж, Бордо, Тулуза, Марсилия, Гренобъл, Авиньон различни райони са "приватизирани" от смесица от наркотрафиканти, салафитски фанатици и ислямски младежки банди. Основните жертви са жените. Те са мюсюлманки и немюсюлманки, сексуално тормозени, а някои са и сексуално насилвани. Политиците са напълно информирани за тази насилствено наложена на жените ситуация.

Неконтролираната имиграция продължава

защото френските елити искат тя да продължи, въпреки че "цифрите от докладите на Парижката централа на полицията показват, че 77% от разкритите случаи на изнасилване през 2023 г. са извършени от чужди националности”.
Защо? Книги са писани и ще бъдат написани по темата за самоомразата на Европа - континентът, който още преди десетилетия се отказа от напразната борба със старата умора или с каквото и да било друго.
"Днес е ясно, че за евреите във Франция няма бъдеще" - заключи главният равин на Париж Моше Себах. - Казвам на всеки, който е млад, да отиде в Израел или в по-сигурна страна..."
Шарл Мартел спаси Франция, вероятно и голяма част от Западна Европа, от Омаядския халифат в битката при Тур през 732 г. Въпреки това

бяха необходими повече от 750 години

за да се освободи Испания от мюсюлманското завладяване, завършило през 1492 г. с унищожаването на останките от халифата в Гранада. Ако Франция също беше паднала, Реконкистата (отвоюването от мюсюлманите) вероятно никога нямаше да се случи.
Днешните френски елити по-скоро биха загубили от днешните нашественици, отколкото да загубят избори от „крайната десница“ в страната. След като поканиха крокодила да влезе, всички - от Френската комунистическа партия до президента Макрон - се надяват, че ще бъдат последните погълнати.
Ако това не е национално самоубийство, не зная какво е?