19 Август 2026сряда19:03 ч.

Информация:

Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата! Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата!

Френски ми работи

/ брой: 13

автор:Юрий Борисов

visibility 4331

Във вторник френският президент Франсоа Оланд даде третата си голяма пресконференция. Близо три часа. Ширещата се всепоглъщаща жълтения забеляза единствено въпросите и отговорите за първата дама и за някаква любовна история на държавния глава. На самата пресконференция те отнеха не повече от пет минути, а камерите ясно показаха отегчението от тях дори сред самите журналисти. Дни преди това социологията регистрира, че 77% от французите се дразнят от нахлуването в личния живот на Оланд.
Президентът очерта жалоните на своето управление. Икономика, износ, конкурентоспособност, хоризонти пред предприятията, работни места, бюджетни съкращения и тяхната логика, пътят на Франция, силата на Франция, предизвикателствата пред Франция, това са думите, около които беше организирана всяка мисъл. И при въпросите, и при отговорите.
На упрека, че върви по стъпките на Саркози, президентът отговори:  "Пътят е същият, но ние вървим по него по-бързо и ще стигнем по-далеч."
"Аз съм социалдемократ." Това изявление взриви френското публично пространство. "Какво означава това?" "Оланд е първият президент - социалист и пръв (днес бивш) ръководител на ФСП, който произнася тези думи!" Негов близък сътрудник непосредствено след пресконференцията, по Канал 1, се опита да даде дефиниция: "За разлика от социалиста, социалдемократът на първо място поставя предприятията и тяхната способност да разкриват работни места." Вчера в. "Либерасион" се развихри: "Какво представлява Оландизмът?" "Още един социализъм?" "Антимарксизъм?" "Социал-либерализъм?" "Или просто либерализъм?" "Антикейнсианство?" "Едиториализъм?" Последното понятие е много интересно. То произтича от многобройните редакционни статии, които призовават политиците да използват думи, които съответстват на политическите им действия.
В свое интервю Лоран Буве, професор по политически науки в университета на Версай - Сен Кантен, вчера заяви, че най-накрая Оланд е признал, че френските социалисти са на пътя на немския конгрес от Бад Годесберг от 1959 г. На този конгрес немските социалдемократи са скъсали с марксизма и са поели пътя на реформаторството, на социалната пазарна икономика, на обществения компромис. И за разлика от германците, французите са формулирали този път не в теоретични кабинети, а директно в управлението на страната. И за разлика от свои предшественици, Оланд го казва директно, без увъртания.
Президентът съобщи, че още през тази година предприятията ще бъдат облекчени с 30 милиарда евро от налози, че социалните разходи ще бъдат съкратени с 15 милиарда, че до 2017 г. ще бъдат направени още 50 милиарда бюджетни съкращения. Което от своя страна също предизвика бури от коментари. Да, ама минималната работна заплата - 1200 евро след данъци, си помислих.
В сряда се върнах от Париж, още в самолета се зачетох в българската преса и почувствах, че се връщам в моя роден индиански резерват. С други емоции, с други проблеми, с други приоритети. Бойни викове и томахавки се разхвърчаха из главата ми.
Да им имам проблемите на французите.

 

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ