Г-н министре, "бъди войник"!

През 2020 г. предстоят сериозни политически решения, които следва да осигурят по-нататъшното развитие на въоръжените ни сили. Това ще се случи в доклада по Стратегическия преглед на отбраната, който трябва да бъде внесен в Министерския съвет с подписа на министър Красимир Каракачанов. В този смисъл бъдещето на Българската армия зависи до голяма степен от стратегическото мислене на министъра на отбраната. Негова ще бъде отговорността пред българите и съюзниците ни.

Според замисъла Стратегическият преглед на отбраната цели придобиване на адекватни отбранителни способности и повишаване на ефективността и синхрона на всички елементи на системата за национална сигурност. Вече почти цяла година по него работят всички структури на въоръжените сили. Амбицията е проектите на Програма за развитието на отбранителните способности на въоръжените сили до 2032 г. и на План за развитието на въоръжените сили до 2026 г. да бъдат готови съответно до 30 април и 30 юни 2020 г. Т.е. на министър Каракачанов и неговият екип се пада да обосноват и да предложат на родните депутати да гласуват развитието на армията ни през следващите 12 години. 

Има поне две условия, които, ако не се случат, замисълът за провеждане на Стратегическия преглед и приемането на последващите документи, няма да е с очаквания резултат. А може би и три. Неслучайно толкова упорито се говори, че до пролетта, или поне до средата на годината, трябва да има договори по проектите за бойните машини и патрулните кораби. Третото опира до изтребителите. 2020 г. ще трябва да покаже накъде върви платената вече сделка. И имаме ли готовност и потенциал да изпратим пилоти за обучение в САЩ. Този въпрос съвсем не е за подценяване. Неговото разрешаване е свързано с много индивидуална мотивация на пилотите и инженерите.

При положение, че има гаранция за реализацията на трите проекта, тогава плановете за бъдещето на армията придобиват необходимата конкретност. Няма как министър Кракачанов да черпи опит от предишни прегледи на отбраната. Този просто не е същият и това е голямото изпитание. През 1999 г. основанието бе подготовката ни за влизане в НАТО и постепенно свиване на личния състав  до 45 хил. души. През 2009 г. прегледът се наложи от рязкото, близо 40-процентно, намаляване на бюджета на Министерството на отбраната. Тези два прегледа целяха и съкращения в армията. Този не е такъв. С него Красимир Каракачанов трябва да гони две основни цели, които са обвързани една с друга. 

Първата, преодоляване на дефицита от военнослужещи. Вече стана ясно, че Националната кампания "Бъди войник" ще продължава и занапред, макар че само тя няма да реши на 100 процента проблема. Втората, колкото и да е недостатъчен съставът, трябва да се търси неговата оптимизация. Това го налагат точно модернизацията и превъоръжаването. Най-качественият личен състав, смятат експерти, трябва да се съсредоточи там, където ще влезе новата техника, за да бъдат използвани пълноценно нейните бойни способности.

Точно затова тази година е най-важната от мандата на Красимир Каракачанов като министър на отбраната. Той трябва да начертае 12-годишното бъдеще на армията на качествено нова основа, която могат да дадат тези три основни и другите, разбира се, проекти за модернизация. Да се оттърси от очевидно несрещащите подкрепа идеи за връщане на наборната военна служба или за нейната разновидност, наречена доброволна. И да гради силна и боеспособна професионална армия. Бих добавил - интелигентна и мотивирана. В противен случай ще затънем отново в дълги, и в повечето случаи непродуктивни, обществени дебати и експерименти, което ще ни върне доста назад в идеята за надеждна защита на териториалната цялост на страната. Както, впрочем се случва през последните десетилетия.