09 Август 2020неделя11:41 ч.

Г. С. Раковски и философията на националната история

В книгата си Панко Анчев ни предлага радикално различен начин на подход и анализ на духовното наследство на големия революционер и мислител

/ брой: 252

автор:Иван Гранитски

visibility 2496

Мощните социални трансформации и обществените разломи в края на XX и началото на XXI век ни изправиха пред въпиющата необходимост от преоценка на всички ценности (нека си припомним тук прочутата формула на Фридрих Ницше). И колкото тази преоценка беше нужна на обществото, за да се ориентира във всеобщия хаос от загубата на едни идеали и цели и липсата на нови техни заместители, толкова по-ярка ставаше необходимостта да се върнем към творчеството, примера и духовните послания на големи наши мислители, писатели, интелектуалци от по-близкото и по-далечното минало, които биха могли да дадат отговори на тревожещите ни въпроси.
С тази фундаментална задача се нагърби Панко Анчев - литературовед, историк, философ, публицист. Той пръв и единствен от литературните теоретици, историци и философи прозря необходимостта от друг начин на мислене, от друг ракурс и друг подход при анализа на духовно-историческото ни наследство.
В поредица книги, между които: "Философия на литературната история", "Малкият народ", "Разумът в българската история", "Друг начин на мислене", "Смисълът на литературознанието", "Българската история по Антон Дончев", "Грозната муза. Идеи, личности и мотиви в българското литературознание от XX век" той постепенно, но неотклонно формираше своя философско-исторически подход към преосмисляне на духовното отечествено наследство. Така бе подготвена и появата на уникалната поредица " Българският ум", в която той поднесе задълбочени изследвания върху творчеството и начина на мислене на Христо Ботев, Иван Хаджийски, Цветан Стоянов и Тончо Жечев. А сега читателят държи в ръцете си петата книга от тази поредица - "Българският ум. Непрочетеният Г. С. Раковски".
Поразително е, че повърхностното четене, шаблонният подход и люшкащата се между поредните идеологически и политически конюнктури нагласа на ума са замъглявали десетилетия наред отношението към същностното, дълбоко органичното в творчеството и идеологията, както и в цялостното значение на удивителната личност на Г. С. Раковски. Изследването на Панко Анчев доказва, че "безумният мечтател и образ невъзможен", както го нарича Иван Вазов, e един от най-големите български писатели, публицисти, учени, един от най-значимите и оригинални български мислители, чийто стратегически идеи имат изключително значение на българското Възраждане, за укрепването, за развитието и успешното осъществяване на българската национално-освободителна революция.
В книгата си Панко Анчев ни предлага радикално различен начин на подход и анализ на духовното наследство на Раковски, поставяйки акцент върху неговото специфично осмисляне и изразяване на главните идеи на времето, както и в решаването на редица тогавашни проблеми, за които и други са търсели решения, но не са успявали да ги намерят.
Нашият автор се интересува главно от идеите на Раковски - той ни поднася своеобразна биография на идейните му разбирания, идеологията, естетиката, историографията, етнографията и фолклористиката и новият за епохата на Възраждането начин на мислене. Според автора Раковски е най-яркото проявление на типичната за началото на българската модерна епоха универсалност. Нацията трябва да осъзнае собственото си предназначение, а това означава да се обърне към революционния кипеж и към събуждането на европейските народи, които искат да се отърсят от гнета на империите и да постигнат освобождението и възкресението  на своите национални държави, където етносите да имат собствена обща отечествена стряха.
Панко Анчев проницателно анализира разбирането на Раковски, че новият човек и новата нравственост ще се появят със създаването на секуларното общество. В граничното време между Средновековието и Модерната епоха ускорено узряват идеите за индивидуалната свобода, човешкото достойнство, социалната съпричастност и солидарност.
Критикът се спира подробно на развитието на идеите на Раковски, свързани с борбата за независима българска църква, които борби са главният катализатор на процеса на националното самоосъзнаване. Според Раковски трябва да се положат всички усилия да се ускори ходът на историята, защото не трябва да се допусне изоставане в съзряването на националния дух спрямо балканските ни съседи, които са постигнали преди нас своето самоосъзнаване и национално освобождение.
Политическото мислене на Раковски е българоцентрично. Той много добре осъзнава особеностите на отечествения въпрос и тънкостите в обуржоазяването на българския свят, в неравномерното и понякога ретроградно връщане назад. Мисленето на Раковски е рационално, идеологическо, материалистично и атеистично - проникновено посочва Панко Анчев. Великият мислител осъзнава,че първата крачка към националното освобождение е без съмнение довеждането до успешен край на борбите за църковна независимост, и тук действията на Раковски са много внимателни и премерени, защото добре знае, че политическата независимост може да се постигне едва след като е осъществена духовната независимост.
Раковски многократно и яростно се противопоставя на папищашите, на агресивната униатска пропаганда, която има за цел да направи българската църква зависима от папството. Много внимателен е Раковски в публицистиката си към султанската власт, когато става дума за църковните борби. Тук той вижда главната опасност в агресивната политика на Фенер. Фанариотите и фанариотското движение според Раковски са основната пречка пред самоосъзнаването на пробуждащата се българска нация. Панко Анчев ни предлага разгърнат анализ на сложното отношение на Раковски към Русия - той не приема имперската й политика по отношение на движението и борбата за църковна независимост.
Русия подкрепя Фенер, защото има убеждението, че въпросът трябва да се реши по каноничен път, а не с политически средства, с което Раковски е категорично несъгласен, защото знае, че по този начин узряването на националното съзнание на българите ще бъде забавено много и ще се засилят асимилационните процеси, за които така упорито работят фанариотите. И защото той смята, че църковната борба е изцяло политическа и изисква и политически средства.
Раковски е яростно и против преселението на българи в Крим и Молдова, поощрявано от руската имперска пропаганда. В редица статии той се противопоставя на интригите на родните братя славяни, които подтикват наивните съотечественници към преселение. В обезлюдените територии се настаняват татари, черкези и прочие, които променят демографската и верската структура на важни български територии.
Раковски е сложно съчетание на романтик и трезв реалист. Той се грижи и размишлява не само за разумния ход на борбите за църковна независимост, но и за защитата на производството на български стоки и продукция. Той смята, че родната търговия трябва да има защитни механизми и протекционистична политика, която да доведе до практически решения в полза на българските производители, за да не се стига до това "чужди человце да ни събличат и да се от нас обогатяват".
Панко Анчев посочва, че историята според Раковски е биографията на България и с това можем да си обясним постоянния изключителен интерес към близката и по-далечна отечествена история. Раковски размишлява върху поуките от историята. Търси героични примери в лицето на велики наши владетели, които да събудят гордостта и достойнството на съвременния българин. В такъв аспект ще разберем историческия романтизъм на Раковски и неговите приноси в областта на езикознанието, етнографията, историографията и фолклористиката. Според Раковски възвръщането към средновековния български език като конструкция ще мотивира приемствеността, ще докаже още един път изконния характер на българското. Раковски обвързва събуждането на българския народ със знанието за величавото историческо минало.
Приносите на Панко Анчев в тази книга са много и разнообразни. Трябва да отбележим преди всичко процеса на раждането на новите социални типове през Възраждането и възгледите на Раковски за историческото право като съзнание за историята, както и неговите анализи на това що е народ, Отечество, власт и свобода.
Години наред по обясними причини изследователите и историците акцентираха предимно върху националреволюционната дейност на Раковски, почти ден по ден са проследени невероятните му митарства из Европа, страданията му из занданите на Османската и Австро-Унгарската империя, неизтощимата му дейност около белградските легии, колосалната му енергия да привлече за българската освободителска кауза ту сръбски, ту румънски, ту гръцки държавници,  интелектуалци и предприемачи; сравнително добре е проучена и журналистическата и публицистическата дейност на Раковски и огнената му публицистика във вестниците "Българска дневница", "Дунавски лебед" и "Будущност" и списание "Българска старина". Но все още неизучени или напълно непознати са редица от историографските и етнографските съчинения на Раковски, силно подценени са неговите приноси в областта на езикознанието и фолклористиката. Фундаменталното изследване на Панко Анчев попълва тъкмо тези празноти и очертава пред нас образа на Георги Раковски в цялото му единство от противоречия като истинска ренесансова личност, обладаваща универсални познания и таланти и притежаваща остър и неуморим в своите духовни пътешествия ум.
Авторът на прочутата поредица "Българският ум" опровергава редица шаблонни прочити, свързани с личността и духовното наследство на Раковски. Особено ценни са наблюденията на Панко Анчев върху Георги Раковски като писател. Критикът неопровержимо доказва, че Раковски е един от големите писатели на нашето Възраждане, блестящ публицист, етнограф и фолклорист, чието творчество е вдъхновен израз на пробуждащата се национална и социална душа. Панко Анчев показва и изключителната актуалност днес на идеите на Раковски за историята.
Поредицата на Панко Анчев "Българският ум" има първопроходчески характер за осъзнаването и осмислянето на глобалните духовни послания на големи наши националреволюционери, писатели, историци, народопсихолози като Георги Раковски, Христо Ботев, Иван Хаджийски, Цветан Стоянов, Антон Дончев, Тончо Жечев и т.н. Без съмнение тази поредица нарежда Панко Анчев между плеядата големи, оригинални български мислители и философи.

 
 

60% спад на чуждите туристи у нас

автор:Дума

visibility 359

/ брой: 150

Искат сервитьорите да са без маски на открито

автор:Дума

visibility 249

/ брой: 150

Банките очакват забавяне на кредитната активност

автор:Дума

visibility 241

/ брой: 150

Турция ще произвежда електромобили

автор:Дума

visibility 3

Врътки срещу гражданското общество

автор:Славчо Кънчев

visibility 654

/ брой: 150

Конференцията на крадците

автор:Христо Георгиев

visibility 1174

/ брой: 149

Вдъхновителят на българската идея

автор:Дума

visibility 461

/ брой: 149

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ