Гърч с парното

От другия месец топлинният удар за повечето хора е гарантиран. Не става дума за горещниците, които по правило са през юли, а за задаващите се още по-високи сметки за ток, парно и топла вода, които ни подготвя Комисията за енергийно и водно регулиране. Това е най-голямото поскъпване от април м.г., когато цената на топлото хвръкна с близо 25%.
Шефът на КЕВР Иван Иванов близо два месеца се поти и гърчи в опитите си да обяснява и оправдава поредния ценови шок. Носи от девет кладенеца вода. Високите цени са неизбежни. За тях са виновни скъпотията на международните пазари, където се търгуват енергоносителите, лошото състояние на топлопреносната мрежа, проблемите на затъналите до гуша в задължения топлофикационни дружества.
И нито дума за лошите услуги, предлагани от тези дружества. Още не е затихнал скандалът с високите сметки за парно през март. Специално в София те бяха надути с 60%. Тогава пак ни баламосваха с международното положение и наредбата за топлоснабдяване. Изглежда всичко в тази държава така е устроено, че да затруднява, а не да помага на хората. Човек трябва да е магистър по математика, за да се ориентира във формулите за ценообразуването, които съпътстват сметките на "Топлофикация София".
Миналия месец оттам обявиха график за предстоящите през лятото ремонти. После се отметнаха от него, защото имали проблеми, и поради тази причина той едва ли ще бъде спазен. И после се чудим защо през зимата радиаторите често са студени. Примерите за останалите на студено столични квартали са от миналата зима. Тогава няма за какво да се чудят в топлофикациите защо хората не плащат. Логиката на потребителите е желязна - не могат да ме карат да плащам за нещо, което не съм получил. И в повечето случаи правото е на тяхна страна. Друг е въпросът, че няма кой да ги защити, и те са принудени да свалят радиатори.