Гърция и нейните кредитори

Това е положението. Медиите от средство за информиране се превърнаха в оръжие за формиране на пропагандни образи. Важно е зрителят, слушателят и читателят да се настроят "за" и "против". На политиците това им трябва, винаги идват някакви избори. На богатите това им трябва, винаги има от какво да се направят огромни пари. Търсенето и показването на истината са смешни отживелици.
Ще дам пример със споровете между Гърция и нейните кредитори. Има "информация" как едните нещо шикалкавят и хитреят. Има "информация" как другите се късат да помагат, но нещо не им се благодари. Дори с числата се борави по фантастично манипулативен начин. Преди няколко дни медиите съобщиха, че "гръцкият бюджет е с дупка от 2,5 млрд. евро". Щом е дупка, значи са мързелували, пилеели пари и са готови да скочат, за да ограбват съвестния европейски данъкоплатец. Само ДУМА, извинете за нескромността, написа, че всъщност гърците имат за миналата година 0,3% бюджетен излишък. С други думи, са изработили около 700 млн. повече, отколкото са изхарчили. Откъде идва "дупката"? Много просто - кредиторите очакваха 1,5% излишък. Дупка в западните претенции и домашните гръцки обещания.
Лявото гръцко правителство иска само едно. Да си плаща дълговете (само тази година трябва да плати 29 млрд. евро), но да бъде позволено на икономиката му да "диша", а покупателната способност на гърците да не бъде сривана. Възможно ли е това? Абсолютно е възможно. Не е необходимо да се иска от гърците бюджетен излишък, при положение, че е приет за европейските държави дефицит от 3%. Не е необходимо да се унищожава държавната собственост. "Да бъдат продадени 14 летища!" Страшно наложително условие за реформи! Напълно е възможно разсрочване на дългове - нормална практика в цял свят. Напълно е възможно да се купуват директно държавни облигации примерно на 1% лихва, вместо да се дават на такава цена на частни банки, които да продават в пъти по-скъпо. Възможно е обаче ако има европейска воля да се променят определени правила.
Ще припомня отношението към германския дълг в началото на 50-те години. Тогава всички преговарящи се съгласяват, че "намаленото потребление в Германия не е добро решение, което да гарантира изплащането на дълга й." Защо не се съгласят днес за същото за Гърция? На 27.02.1953 г. е сключено споразумение, подписано и от Гърция. То предвижда петгодишен мораториум за изплащането на дълговете. Ограничаване на средствата, отделяни за обслужване на дълга (5% от стойността на износа на страната) и на лихвите, плащани от Германия (също 5%). Кредиторите освен това осигуряват на германската продукция пазарите, от които тя се нуждае, и се отказват да продават собствените си продукти във ФРГ, когато те са конкурентни на местното производство (Виж подробно за това в статията на Рено Ламбер "Дългът - един век извиване на ръце" в "Монд дипломатик", приложение на в. ДУМА от 05.03. т.г.)
Тогава е било възможно такова отношение към Германия. Сега защо не е възможно такова отношение към Гърция? Някои ще кажат - тогава е било след световна война. И какво от това? От 2007 г. до 2013 г. Гърция е загубила 26% от своя БВП. Съразмерен срив след участие във война. А световната финансова криза не беше ли обявена война на финансовия капитал срещу всичко останало в света?
Разбира се, че и днес е възможно друго отношение на кредитори към задлъжнели. Живеем обаче в ужасния свят на двойните стандарти. Силните и богатите да печелят. Слабите и бедните да слушат и да превиват гръб.