19 Май 2021сряда05:06 ч.

Интервю

Ген.-лейтенант Георги Иванов: Земята може да живее в мир

60 години след полета на Гагарин човекът работи с месеци на орбита, казва първият български космонавт

/ брой: 70

автор:Велиана Христова

visibility 1135

ГЕОРГИ ИВАНОВ е роден в Ловеч на 2 юли 1940 г. През 1964 г. завършва Висшето народно военно-въздушно училище "Георги Бенковски" със специалност инженер-летец и квалификация пилот, първи клас. Служи в Българската армия като пилот, старши пилот, командир на звено и командир на ескадрила. На 1 март 1978 г.е избран за космонавт във втората група от програмата "Интеркосмос". На 10 април 1979 г. лети на борда на космическия кораб "Союз-33" с командир руския космонавт Николай Рукавишников. Прекарват в Космоса 1 денонощие 23 часа и 1 минута. Поради техническа неизправност корабът не успява да се скачи с орбиталната станция "Салют-6". Георги Иванов е Герой на НР България, Герой на СССР, носител на орден "Стара планина" и др. През 1984 г. става доктор на физическите науки. Член е на Управителния съвет на Международната асоциация на участниците в космически полети. Участва в Обществения съвет на фондация "Еврика", подпомагаща млади таланти. Народен представител в Осмото и Деветото Народно събрание (1981-1990) и в Седмото Велико Народно събрание (1990-1991). Почетен гражданин на Ловеч.

- Георги, отдавна отминаха времената, когато всяко дете искаше да стане космонавт. Младите днес знаят ли кой е Гагарин и имат ли интерес към Космоса?

- От епохалния полет на Юрий Гагарин изминаха 60 години. С него той доказа, че човек може да живее и работи в Космоса и постави началото на практическото му усвояване. Това събитие имаше голямо историческо значение и естествено владееше емоциите и мечтите най-вече на нас, младите хора тогава. Сега нещата много се промениха, появиха се нови интересни професии, въпреки че немалка част от тях се родиха точно от постиженията в Космоса. Когато чета творческите разработки на космическа тема на младежите, които участват в ежегодните конкурси на фондация "Еврика", смятам, че децата помнят Гагарин, първопроходците в Космоса и постиженията в овладяването му. Космосът ги вълнува.

Конкурсът "Космосът - настояще и бъдеще на човечеството", който прави фондацията, вече има традиции и дълга история. През 2020 г. бе неговото ХXII издание. Децата винаги проявяват силен интерес към полета ми с Рукавишников, към  постиженията на българската наука, към нови постижения и експерименти. Рисуват картини, свързани с Космоса, създават космически кораби, модели на станции на Луната и на Марс, има дори проекти за изследване на сложни обекти в Космоса като черните дупки. Въпреки пандемията, затворените училища и клубове, забраните за много извънкласни дейности, през 2020 г. в конкурса участваха 930 ученици от 8 до 18 години с 910 проекта в пет тематични направления.

- Как би продължил мисълта на Армстронг "Гагарин повика всички ни в Космоса"?

- Това е истината! Мисля, че всеки мой колега - космонавт или астронавт, ще се съгласи с тези думи на Армстронг. За изминалите 60 години от полета на Юрий Гагарин космонавтиката се разви с огромни крачки. От Гагаринската една обиколка  около земята сега постоянно на орбита работят международни екипажи на Международната космическа станция. От неговите 108 минути сега човек се научи да живее и работи месеци в уникалните условия на безтегловност. В Космоса летяха вече 570 космонавти и астронавти. 

- Ти си първият български космонавт, легендарен човек в България. И заради полета, и заради справянето с тежката ситуация в него. Сънуваш ли понякога този труден ваш полет с Рукавишников?

- Никога не съм се чувствал легендарен! Наистина нашият полет с моя командир Николай Рукавишников през 1979 г. беше нелек. Полетa не го сънувам, но и до днес помня всеки детайл от него.

- Как се отнасяш към инсинуациите, че Гагарин не е летял в Космоса или че Армстронг не е бил на Луната, а всичко е снимано в киностудиа? 

- Както към твърдението напоследък, че Земята е плоска! Винаги ще има измислени, фалшиви новини и сензации! Има достатъчно доказателства за полетите както на Гагарин, така и на Армстронг.

- Хората се интересуват от космонавтите, но не отчитат, че зад всеки полет стоят месеци и години работа на учените. Твоят полет и този на Александър Александров бяха само конюнктурно участие в "Интеркосмос" или трябваше да се представи силна българска научна програма?

- Уникалната програма "Интеркосмос", по която летяхме представители от бившите социалистически страни, бе определящ фактор, защото тогавашният Съветски съюз ни предостави безплатно целия си ракетно-космически комплекс, както и обучението и подготовката на бъдещите космонавти. Без сериозните научни програми обаче, без разработените от всяка страна участник научни експерименти и апаратура, тези полети нямаше да се осъществят. Българските учени и специалисти имат своето достойно място във всички направления на космическите изследвания. Неведнъж съм казвал, че и двете ни космически мисии имаха сериозна научна основа. А ръководителят на научните ни програми акад. Димитър Мишев, главен конструктор и на уникалните за времето си космически видеосистеми "Спектър 15" и "Спектър 256", е десетият учен в света и първият от бившите социалистически страни, удостоен с наградата на Международната академия по астронавтика "за съществени и дълготрайни приноси в развитието на космическите науки". 

- Продължава ли инициативата на община Ловеч да дава студентска стипендия на името на акад. Мишев? 

- Доколкото знам, тази стипендия продължава да се дава на изявени младежи.

- Какво е сега отношението на държавата към науката? От 4-те научни космически направления у нас сега международно активен остана май само един екип в БАН, който неизменно е канен с разработките и апаратурите си за участие в международните космическите мисии.  

- Държавата изобщо в момента е много далеч от науката, включително от космическата наука. Но въпреки всичко, бих казал - въпреки държавата, учените и специалистите от Института за космически изследвания и технологии в БАН продължават самоотвержено да работят в международни космически програми. И сега на МКС лети българска апаратура. А резултатите се ползват и от България. За дозиметрите за измерване на радиацията от серията "Люлин" например може много да разкаже екипът на проф. Йорданка Семкова, нашите апаратури работят много успешно в съвместния проект на Европейската и Руска космически агенции "ЕкзоМарс" - комплексна мисия, която от 2016 г. търси древни или настоящи следи от живот на Марс. По пътя дотам българската апаратура работеше безупречно и бяха получени уникални резултати за радиационната обстановка по трасето Земя-Марс. Предстои и нов старт по тази програма.

- Преодоляна ли е кризата с подготовката на пилоти след възраждането на ВВВУ "Георги Бенковски" в Долна Митрополия?

- Трудно ми е да отговоря на този въпрос, защото от разговори с курсанти-летци преди 3-4 години разбрах, че за цялото им обучение имат нальот толкова, колкото ние правехме за една година. Надявам се сега нещата да са се променили.

- Като човек, свързан с международното братство на космонавти и астронавти, как ще коментираш днешните напъни България да бъде въвлечена в акциите срещу Русия? 

- Повечето от космонавтите, астронавтите и тайконавтите членуваме в Асоциацията на участниците в космически полети, създадена по време на Студената война през 1985 г. Има нещо много важно - космическото сътрудничество е пример, че човечеството може да живее в мир и че хората от всички краища на планетата могат да работят заедно в името на общи цели, полезни за всички. Когато се събираме в международната Асоциация на участниците в космически полети, ние се събираме като приятели. Убеден съм, че ако зависи от нас, които сме видели колко крехка и уязвима е нашата родна планета Земя, никога няма да има войни. Космическите изследвания показват, че е необходимо широко международно сътрудничество. Първата международна програма между Съветския съюз и САЩ беше "Союз-Аполо", осъществена през 1975 г. От тогава това сътрудничество се разширява. Сега на МКС повече от 20 години работят заедно руснаци, американци, японци, араби и европейци. Това е бъдещето на нашата цивилизация.

Що се отнася за Русия, това е някаква лудост. В момента има глобално русофобско настроение, в европейските институции включително, което не разбирам! На България обаче съвсем не й прилича да му приглася, забравяйки общата ни история и факта, че благодарение на Русия се върнахме на картата на Европа като държава! Има неща, които трябва да се помнят!

- Фондът "Русский мир" и "Роскосмос" подеха инициатива хората от 80 държави, които е обиколил Гагарин след полета, да изпращат клипове и видео от местата, където той е бил, най-добрите ще бъдат показани по телевизията на 12 април. Имаш ли представа дали ще участват и българи?

- Предполагам, че и България ще се включи в инициативата на "Русский мир". От началото на годината, по инициатива на директора на РКИЦ Олга Широкова, провеждаме телемостове с колеги от Русия и "Интеркосмос" с деца от училища в градовете, които Юрий Гагарин е посетил. По-голямата част от тях носят неговото име. В София, за съжаление, в годините на дивата "демокрация" не можахме да се преборим да не преименуват легендарното училище "Юрий Гагарин", където има алея с дръвчета - смърчове, засадени от всички космонавти, посещавали България. Преди имаше табелки с името на всеки от тях, сега ги няма, но са запазени барелефът на първия космонавт и Музеят на космонавтиката. Преди три години в общината имаше идея да се върне името на училището, но досега не е станало. Нелепо е, при положения, че целият свят почита първия човек, летял в Космоса.

Започва проверка на Търговския регистър

автор:Дума

visibility 142

/ брой: 94

Марокански мигранти нахлуха в Испания

автор:Дума

visibility 96

/ брой: 94

Москва даде обяснения за неприятелския списък

автор:Дума

visibility 107

/ брой: 94

Израелската държава атакувана и от Ливан

автор:Дума

visibility 90

/ брой: 94

Кратки новини

автор:Дума

visibility 102

/ брой: 94

Гърди си с титла накичи

автор:Велиана Христова

visibility 142

/ брой: 94

През златната арка

автор:Славчо Кънчев

visibility 106

/ брой: 94

Жертви на модерната война

visibility 145

/ брой: 94

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ