25 Октомври 2020неделя13:38 ч.

Бойна слава

Генерал Карамфил паша

Той е един от най-достойните висши военни, за него и днес се разказват легенди сред бивши и настоящи бойци от Българската армия

/ брой: 49

автор:Димитър Копривленски

visibility 6809

Стар мерак ми е да събера на едно място "Генералите от БНА". Да направя книга с такова заглавие. И да представя живите и отишлите си с по един кратък очерк. Каквито аз съм ги видял и опознал. Пастря добри спомени и добри думи за всеки от тях. Да ги споделя, да им благодаря, да ги уверя, че... 
Тези тук редове са закъснялото ми признание, благодарност, извинение, помен... Запалена свещичка от един атеист, неприемащ уроци от разни Методи-Андреевци и подобията им. Отдавна забравили кому се кланят! А е прастара истина - отношението към армията винаги е било най-точното мерило за родолюбие. Най-нравствената религия! Чуйте само.



- Бамбарски, знаеш ли какво казват македонците?
- Съвсем не.
- Където си седнал, там стой!
Станах неволен свидетел на телефонен разговор между командващия Първа армия ген.-лейтенант Борис Карамфилов и началника на артилерията на Благоевградската 3-а дивизия полк. Йордан Бамбарски. Разказвам го, за да покажа стила и характера на един от най-авторитетните от висшето ръководство на армията, генерал-полковник Борис Карамфилов. Без предисловие, лаконично, по военному, с респект. Нещо, към което всички се стремят, но на малцина се отдава. В това отношение македонецът от Родопите ген. Карамфилов със сигурност бе еталон. Не много, но мургав, не мълчаливец, но скъп на приказки...
Този път обаче срещу него бе пълното му отражение. Много по-късно, поне за мен, всичко стана ясно. Полк. Бамбарски уставно отговори:
- Слушам!
Друго между тези два остри камъка не бе възможно. Но старшина Васил Андонов от Секретната секция сетне ми "светна". Полк. Бамбарски му дава своя рапорт: "Моля да бъда освободен от военна служба. Не желая никой да беседва с мен. Ако молбата ми не бъде удовлетворена, ще отнеса въпроса до Държавния съвет".
Лесно е за запомняне. Но с поръката, никому нито дума за рапорта. До уволнението.
Както е речено:

"Каквото повикало - такова се обадило"

 
Пред мен стана сблъсъкът на двама достойни военни. И комай ще трябва доста да се напрегна, за да се сетя за друг подобен случай. Но затова пък с удоволствие и многократно се връщам в мислите си към други подобни случаи между тези два искрометни кремъка, отдали животите си на Българската армия.
Вече четвърт век в сполетялата ни демокрация се злослови по адрес на отминалите т.нар. тоталитарни години. Такова впечатление натрапват угодничещи на властта и силните на деня платени медии и набедени журналисти. Хиляди мъже на България обаче знаят, срещали са лично по гарнизони, учения и походи ген.-полк. Борис Карамфилов. Ето ви думите на само един от тях, редник Георги Ценов Георгиев от Етрополе, служил в Ямболската 7-а мотострелкова дивизия през 1967-1968 г., когато командир на дивизията е ген. Карамфилов:
- Оттогава изминаха над четири и половина десетилетия. Побеляха ми косите и ми казват "дядо". Но ако и сега ми дадат 82-мм противотанково оръдие Б-10, ще стрелям без грешка.

Патриотична предостатъчност

Легенди се носят за тази най-добре комплектована, въоръжена и подготвена дивизия в Българската народна армия. Тук службата е най-тежка. Както за войниците, така и за офицерите. И цели шест години, от 1966 до 1972 г., неин командир е ген.-майор Карамфилов. Генералското си звание той получава през 1961 г., когато в продължение на пет години е началник на Висшето народно военно училище "В. Левски" във Велико Търново. И сякаш се налага едно правило - каквато и длъжност да е заемал, той най-дълго време я изпълнява. При отбелязването на 90-годишнината от създаването на Първа армия, в музея й, пред ген. Гено Генов (Ватагин), ген. Ангел Ангелов и др., ген. Карамфилов споделя: "Аз съм най-дълго командващият Първа армия".
Красиви приказки, разказвани от човек на човек, са легендите. Доукрасявани, допълвани, най-често измисляни и с много нюанси... Но винаги с много обич и гордост. Ето само една за Карамфил паша, както войниците и местните хора, а сигурно и от другата страна на браздата, наричат командира на 7-а дивизия.
Преоблечени в турски военни униформи, десетина души в тъмна доба, вдигат "под тревога" турската пехотна дивизия, противостояща на нашата Седма, дават необходимите заповеди и разпореждания и когато всичко се задвижва и тръгва към указаните райони, нашите, както са си на конете, просто... изчезват.
Едва тогаз турците се усещат. При тях "на гости" е бил демоничният Карамфил паша. Друг това не го може!
Оттогава му излиза и името, с което се прочува в цялата Българска народна армия - Генерал Карамфил паша!
И ако тази история за някои звучи фантастично, чиста истина си е друга - от всеки видяна и знайна: след края на поредното учение със стрелби всички се обръщат фронтално на юг и залпово изстрелват във въздуха останалите боеприпаси. И това е елемент от патриотизма, основно направление на защитата на родното огнище и Родината! Такава е уставната демокрация в казармата.

Жеглените жалони на живота

И понеже започнахме с биографията му. Генерал Борис Карамфилов е роден на 21 юли 1922 г. в гоце-делчевското с. Скребатно, току до река Места, но от страната на Родопите. Там, където, както казват, са най-подходящи условията за израстване на добри хора. И преди да стигне 20, става член на РМС, докато учи в гимназията в Гоце Делчев, която завършва през 1942 г. Но още в края на първата му година като войник в артилерийския полк в Пловдив, на 23 юли 1943 г., е арестуван и изпратен в концлагер. Едва дочаква да бъде пуснат и се присъединява към партизанския отряд "Анещи Узунов". След 9 септември 1944 г. по решение на Околийския комитет на партията с чин "капитан" е назначен за командир на рота в местното поделение.
Така го завърта армейската мелница. За по една година става помощник-командир на дружина и на полк, завършва Военното училище, командир е на самостоятелна дружина в Петрич и в Школата за запасни офицери в София (юни 1950 - октомври 1951 г.). Не пропуска нито едно стъпало. Завършва и пълния курс на Военната академия, след което е зам.-командир на Гвардейската дивизия в София и командир на дивизията в гр. Станке Димитров (дн. Дупница). И дочаква началото на ямболския си "пашалък". От 25 април 1956 г. започва изграждането на картечно-артилерийската Уровска бригада в Елхово, чийто командир повече от три години е полк. Борис Карамфилов.
Някъде в "ранната демокрация" жадните за пикантерии "свободни" български журналисти започнаха да нищят и разнищват новината за укрепената линия "Крали Марко", за "вкопаните танкове", ДОТ-ове... Горкичките! Отде да знаят, че мъжете на нашумялото днес Лесово и близките пригранични селца пазеха военните си униформи в домовете си и при нужда за минути заемаха местата си, бранеха земята ни. Търсачите на възбуда и дразнения обаче пропускаха да кажат истината за хората, за строителите на укрепения район (УР), за войниците и командирите им. И за командира на Уровската бригада! В демократичния пазарен хаос всичко е бизнес и желязо, пари и печалби!

Армията спасява само, ако я има

А ето го сега и свидетелството как армията спасява страната. По едно време става ясно, че строителството на Народния дворец на културата (НДК) сериозно закъснява. И за да спасява сроковете, като общ ръководител и отговорник на строежа е повикан най-надеждният, вече осма година командващ Първа армия, доказалият се ген.-лейт. Борис Карамфилов. И тук всичко е пред очите на България. Войник от поделението в Благоевград, изпратен да работи на НДК като шофьор, се връща в Батареята за управление и сияещ разказва:
- Генерал Карамфилов ме награди с два дни домашен отпуск! Защото направих два курса повече. А който направи един курс по-малко, ще работи десет дни повече!
На това му се вика "да набараш дамара". Други десетки военнослужещи са наградени с медали.
В края на 1980 г. генералът, справил се достойно със задачата си "строител на НДК", е назначен за първи зам.-командващ Сухопътните войски. А от 1981 г. вече е зам.-министър на отбраната, като му е присвоено и следващото звание - "генерал-полковник". Това е и най-високото стъпало в бляскавата му и нелесна военна кариера. Остават му още само пет години военна служба. За да ги "навърти" почти 43. В общо 88-годишния си жизнен път...
Два пъти става кавалер на най-високия орден "Георги Димитров". За заслуги в строителството на НДК му е присвоено в края на 1981 г. званието "Герой на социалистическия труд". Народен представител е в VII, VIII и IХ Народно събрание. По собствено желание през април 1987 г. излиза в пенсия. След промените през 1989 г. е сред инициаторите за възстановяване на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и участник в ръководството му.

Генерал Борис Карамфилов

По време на учение - първият отляво е командващият Първа армия генерал Борис Карамфилов (Карамфилов-2)

Седма мотострелкова дивизия в Ямбол, командвана от генерал Борис Карамфилов, за 27 минути стигаше турската граница (Карамфилов-3)


 

Детските надбавки - само предизборно

автор:Дума

visibility 918

/ брой: 202

Ремонтът на жилище може да спести до 200 лв. от налога

автор:Дума

visibility 532

/ брой: 202

Държавата ще покрие част от данъка на таксиджиите

автор:Дума

visibility 379

/ брой: 202

Кирил Ананиев очаква 3% спад на БВП

автор:Дума

visibility 516

/ брой: 201

Протести в Полша

автор:Дума

visibility 0

Безредици в Рим

автор:Дума

visibility 69

Чехия регистрира 1000 смъртни случая за две седмици

автор:Дума

visibility 107

Туск: Борисов е в беда. Допусна грешки, но е демократ

автор:Дума

visibility 106

За едни хранилка, за други - бесилка

автор:Павлета Давидова

visibility 856

/ брой: 202

България се кълчи на американския пилон

автор:Юри Михалков

visibility 1353

/ брой: 202

Изборите в Северен Кипър и геополитиката

автор:Зорница Илиева

visibility 556

/ брой: 202

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ