Генералът на надеждата

Бях силно впечатлен, когато десетина дни преди изборите за президент на България младият пловдивчанин Сашко, живеещ, работещ и учещ в Нормандия, Франция, ми писа, че на балотажа щял да гласува за генерал Радев. Очевидно младият образован човек - като много българи, прокудени от държавата ни да търсят спасителен шанс в други страни, не е престанал да живее с мисълта за нерадостната съдба на България и да таи надежда за по-добри времена. А как да стане това, освен чрез

промяна на статуквото

И Сашко от Нормандия, и други сънародници в западните ширини виждат идването на тази промяна в лицето на летеца Радев, който след кратко "рулиране по късата предизборна писта", правейки почти "вертикално излитане", спечели стотици хиляди - и в родината, и извън нейните граници.
Оказа се, че интуицията на младите сънародници на гурбет е по-силна, отколкото на много българи, атакувани денонощно от пропагандата на управляващите - с предизборно рязане на ленти "на всеки километър", с предизборни обещания, с организиране на международни събрания с богати коктейли, от които любезни и скъпо платени наши и чуждестранни лектори заливаха с хвалби настоящите управници. Предизборната пропаганда в полза на кандидатпрезидентската двойка на ГЕРБ, както показват и резултатите, бе в пълна сила и в една съседна страна, и в т.нар. смесени райони, като с това се заявяваше мерак за бъдещ достлук във властта от политическа силица, инжектирана богато от външни емисари за бройлерен растеж. Като се прибавят и гласовете на онези, които от години аварийно застават "стимулирани" в изборните секции в последния момент, когато се извършва астрономическото чудо - удължаване на изборен ден, бе трудно да се помисли, че може да се направи нещо с изборджийското статукво. Все пак - Сашко от Нормандия предвиди балотажа и прецени за кого да гласува.
И дойде изборната нощ срещу 7 ноември. Вместо от оръдие на крайцер, гърмът бе произведен от първите прогнозни изборни резултати на социологическите агенции. Непобедимата досега политическа сила ГЕРБ бе победена. И чухме победената кандидатка за държавен глава да

плаши народа със спрени субсидии

от Брюксел, ако не спечели на втория тур и правителството подаде оставка. Особено странно прозвуча обръщението й към всички граждани, "които помнят тоталитаризма" - време, за което тя би трябвало да има естествен и доста сладък спомен като бивш партиен секретар. В същата нощ премиерът, след драматични извъртания по отношение на оставката си при изборен провал, направи изявление, че при загуба на балотажа "оставял държавата в перфектно състояние". Колко е перфектно всеки знае на собствен гръб, корем и джоб.
Какво ли не се чу още през тази изборна нощ! Паркетни патриоти, поддържащи юнашки срещу бонуси клатещото се правителство на ГЕРБ, ту влизаха, ту излизаха в образ на опозиция, громяща статуквото. Кандидатът за президент Каракачанов явно забрави пролетта на 2014 г. Тогава крачеше в Пловдив рамо до рамо с Бареков на протестно шествие срещу монополите, а след това патриотично с другарите му пое към хотел "Рамада". Това не се забравя от обикновените хорица, участвали в протеста пред сградата на ЕВН - компанията, обгрижвана не безплатно от несполучилия кандидат за президент Трайчо Трайков, който иначе предизборно така пристрастно скърбеше за теглото на българите. Протестът срещу енергийния монополист тогава обслужи само възвисяването в евроизборите на файтон службогонци. След това компанията вдигна цените на тока, а и днес продължава чудовищната неволя на хиляди пловдивчани.

Де ги закрилниците с гневните речи?

Едните от тогавашните оратори са в Европарламента, други - в родното Народно събрание. И апетитът им депутатски идва с яденето - присънва им се президентско меню.
Забогатял аптекар в мътните води на реформите на здравната система, кандидат за държавен глава, също се извиси в ролята на спасител на държавата. Спасител, който развива бизнес кротко и спокойно, под крилото на Бащицата. В изборната нощ засия на политическия небосклон и един забогатял шоумен с екипа си, който след "случая Бареков" явно е решил също да се отдаде на политическа деятелност.
В нощта срещу 7 ноември в НДК не се яви кандидат за президент, който сигурно още страда от уплах след срещата си с трима американски сенатори, които го строиха в Министерския съвет на суверенна България като новобранец и го изкомандваха да се възправи срещу коварната руска тръба у нас. Представяте ли си такъв плашлив човек да стане държавен глава. Че той още на втория час би се тръшнал и на "Дондуков" 2, ако отнякъде му се привидят американски сенатори.
На 7 ноември се видя краят на лъжата за вечното герберско цъфтене. И началото на една надежда!