Геноцидът в Украйна и отчайващата неспособност на Европа да опази мира

Станислава Гайдажиева

Отговорност за Защита или Responsibility to Protect (R2P) е сравнително нова доктрина в международното право, според която всяка държава носи основната отговорност за защита на населението си от масови жестокости като геноцид, военни престъпления, престъпления срещу човечеството и етническо прочистване. Идеята на тази доктрина всъщност е далеч по-дълбока, защото тя включва и възможността международната общност да играе немалка роля, като подпомага отделните държави в изпълнението на отговорността им чрез дипломатически, хуманитарни и други мирни средства или чрез предприемане на по-строги мерки, включително колективно използване на сила чрез Съвета за сигурност на ООН. Последното, разбира се, се предвижда само в случаите, в които съответната държава е неспособна да защитава населението си или всъщност е извършител на престъпленията.
Вече повече от година в Източна Украйна бушува конфликт, който за мнозина не е нищо повече от една гражданска война, а за повечето европейци дори не е и това, а по-скоро някакъв тип вътрешно напрежение в рамките на страната. Само че този така наречен конфликт вече твърде много започна да наподобява на

геноцид срещу населението

в източната част на страната и най-вече да води до системното нарушаване на международни правила и общоприети норми.
Според определението в международната Конвенция за защита от и наказание на престъплението геноцид, геноцидът представлява действия, целящи унищожаването отчасти или изцяло на една национална, етническа, расова или религиозна група. За геноцид могат да се сметнат, например, убиване на членове на тази група; причиняване на сериозни телесни или душевни повреди, както и умишленото налагане на условия за живот, целящи физическо унищожаване.
Въпросът тук наистина е доколко хората в Източна Украйна се считат (или пък ги считат) украинци или по-скоро за една различна група, върху която се упражнява всякакъв вид натиск. Определено обаче въоръженият конфликт системно нарушава международни правила и общоприети норми. Така например, международното хуманитарно право забранява категорично обстрел над цивилни, както и въоръженото нападение над болница се счита за още едно от най-абсурдните нарушения на правните норми - за жалост все неща, за чието съществуване чуваме все по-често. И тук не става въпрос само за писани правила, създадени на отрупаната маса на някоя международна конференция, а за морални норми, които би трябвало да защитят човешкото същество.
    Именно поради тази причина неистовото желание на Украйна за европейски път ме учудва до безкрай - въобще как очакват украинците да бъдат приети с отворени обятия и да се облагодетелстват от свободите, материалните и икономически изгоди в Европейския съюз, след като

не спазват основните принципи

на същия този съюз. Зачитането на човешкото достойнство, на правата на човека, включително и правата на лицата, принадлежащи към малцинства са едни от основните нишки в ценностната система на Европа, до която днешна Украйна не се доближава нито на йота.
Да споменем и Хартата за основните права на Европейския съюз, според която всеки има право на живот, на физическа и психическа неприкосновеност, на свобода и сигурност - все понятия, които, струва ми се, остават някак чужди за днешните управляващи в Киев.
Къде е Европа в цялата тази суматоха? Ами, няма я - няма го лидерството, което да даде всичко от себе си, за да съхрани мира. Няма я онази Европа, която през 2012 година получи Нобелова награда за мир заради своето застъпничество по отношение на мира, помирението, демокрацията и човешките права. Вместо нея има Европа на двойния стандарт, на лукавото дебнене зад политическите кулиси и хоатичните пориви на безсилие. С две думи: Европа, която познавахме е в дълбок несвяст, в протяжен нокаут и най-вече в пълно ценностно затъмнение. Тази Европа, която не само не поема своята отговорност за защита и селективно прилага собствената си ценностна система, но и толерира безнаказаните и съмнителни действия, граничещи с дефиницията за престъпления, на един спорен киевски режим. Всичко това доказа, че тя не заслужава подобно отличие като Нобеловата награда за мир, и трябва позорно да я върне под натиска на общественото мнение.