Геополитическо воайорство

И така - неизбежното ще се случи днес. Доналд Тръмп и Владимир Путин в Аляска ще се занимават със съдбата на Украйна, ще търсят начини за прекратяване на конфликта, ще мислят върху дипломатическите формули как да се случи това. Но новината в цялото събитие е съвсем друга - пълното отсъствие на Европейския съюз от разговора за бъдещето на света. За пореден път ЕС се постави в ситуация, в която има само съвещателен глас, без той да е в състояние да контролира изхода от разговорите. Или поне да разчита някой да постави неговия интерес. 
Идеята, че Доналд Тръмп може да бъде защитник на европейските интереси, е смешна и дори абсурдна. Неговото мото е "Америка на първо място", а това означава, че никакъв ЕС няма значение и няма да има значение. Просто европейската дипломация за пореден път търпи грандиозен провал, защото така и не успя да формулира адекватен свой интерес.
Не е европейски интерес да продължаваш агонията на войната до безкрай, но европейските лидери, със съвсем малко изключения, като китове самоубийци излязоха на този бряг и вече нямат път обратно. Не е европейски интерес да затягаш режима на безполезните санкции, които от години насам вредят повече на Европа, отколкото на Руската федерация. Заобиколен от такива самоубийствени страсти е съвсем нормално Тръмп да махне с ръка и да отиде да договаря интересите на Америка. ЕС остава в ролята на големия геополитически воайор. 
Подобно нещо се случи преди 10 години в Сирия. Европейските страни платиха голямата цена на миграцията от тази страна, а и от целия регион, но в нито един момент не извоюваха правото да имат думата за съдбините на държавите там. Защото в геополитиката е престъпление да пребиваваш постоянно в някакви слънчеви фантазии, без никакво покритие в реалността.
Същото е и днес. Войната в Украйна се развива по съвсем различен начин от този, който ни се описва в мейнстрийм медиите, но европейската дипломация упорито отказа да види това. И нека да не бъркаме автентичната глупост с принципност. Ако бяха наистина принципни, европейските държави например никога нямаше да тръгнат да признават Косово. Или да си затварят широко очите пред геноцида в Газа. Тук говорим за епичен провал на Урсула фон дер Лайен и Кая Калас, които до последно не успяха да схванат как се е променил светът и как ЕС изпада от парахода, без да има път обратно. 
В България днес цари диктатура на медийното скудоумие. Всеки път, когато някой се опита съвсем реалистично, а и дори болезнено, да посочи политическите дефицити на външната политика на Съюза, срещу него се изправят десетки криви пръсти със заклеймяването: "рубладжия!" или "агент на Кремъл!". А всъщност това е най-големият симптом за политическа немощ. Но Анкъридж не вярва на сълзи. Нали така?