Георги Димитров: Държавата е забравила спортистите

Треньорът на Ваня Стамболова Георги Димитров-Корема за пореден път нападна държавните органи, които са абдикирали от грижите си за българските спортисти за Олимпиадата в Лондон. Той се надява най-добрата му състезателка да направи добро представяне, но призна, че ще й трябва и доста късмет. 
- Предстои поредна Олимпиада за вас?
- Първо искам да поздравя българските треньори, защото те са светци и творят успехите ни, а също така и техните състезатели. Те са забравени от Бога, а и от правителството на България.
- Колко допинг проби направиха на Ваня, защото много хора твърдяха, че последните 2 месеца сте се крили от ченгетата?
- Последните 60 дни имахме 10 внезапни проби, които се въртяха в международни лаборатории. Дадохме и кръв. Нито един български спортист не е подлаган на такова нещо за тези 2 месеца. За съжаление обаче точно когато Ваня беше във върхова форма и би всичките си противнички, без изключение, се случи тази травма. Направихме много изследвания, които струват 5000 лв., и съм ги платил с лични пари, а заключенията показват, че контузията е жестока. Разкъсаните мускули заздравяха бързо, но има проблем с една кост, а лекарите казаха, че той ще отшуми след 2 до 6 месеца. Докторите направиха всичко възможно да излекуват травмата и ни казаха, че има голям риск, който си е на наша глава. Ако Ваня отново се нарани, може пак да счупи костта и тогава всичко приключва за нея. Искам да благодаря на д-р Василев от "Царско село", където се лекувахме, на д-р Паскалева от Правителствена болница и най-вече на домакините от спортния комплекс в Правец.
- Там също се подготвяхте?
- Да, последните 2 седмици бяхме там. Имам и доказателства къде сме били, защото сме изпратили подробен списък в Световната антидопингова агенция. От тях нищо не може да се скрие. Игнорирам политическото стоене на Правец, но мога спокойно да кажа, че този град върви към нещо, което е уникално за българския спорт, независимо от пречките на държавата. Те са на една крачка от това да станат международен спортен център, и то при това най-добрият в Югоизточна Европа. В тези условия от нищото, тя за 2 седмици тренировки се подготви да участва на Олимпийски игри. Преди това смятахме, че ще трябва да се откаже.
- За какви условия имате предвид?
- За тревни писти, специални холандски терени, на които Ваня тренираше. Тази трева е по-добра от тартана. За първи път български лекоатлет работи на трева. Досега не можеше, защото тревата се пазеше за футбола, но не и в Правец. И затова благодаря на спортния директор на ЛУКойл Сашо Везенков, който ни осигури суперусловия да извършваме тренировъчната си дейност. Помогнаха ни и рехабилитатори в Правец. Там имат и отличен възстановителен център. Това всичкото нещо ни вдигна не за дни, а за часове. И най-вече психически, защото стотици хора ни дадоха надежда, че Ваня ще се възстанови за Лондон.
- А спортните институции?
- От първия ден досега нито една спортна институция не се е заинтересувала какво е здравословното й състояние, с какво могат да помогнат - организационно, финансово или по друг начин. Не се заинтересува дори и нашата федерация по лека атлетика, въпреки че съм им предал всички медицински материали за контузията. Обясних им на всички за какво става въпрос, но пак чувам, че говорят, че й нямало нищо.
- След всичко това какво очаквате?
- Винаги съм знаел какво може да направи мой състезател. Това, че никога не съм го казвал, е друг въпрос. Сега и аз съм затруднен от много неща. Първо, Ваня последните часове се възстанови психически. Съпоставих последните резултати. На ниво техника и ритъм Ваня е перфектна, както винаги е била. Проблемът е, че функционалното й ниво на 400 м е паднало с около 2 секунди. Тоест вместо да бяга за 49 сек., го прави за 51. Забелязвам обаче един феномен, както при Йорданка Донкова, която от 24 години държи световния рекорд на 100 м с препятствия. Всички физически качества падат, само самата дисциплина върви напред. Така че, надявам се, да има успех. Ако има вятър обаче или дъжд, няма да направим нищо. Защото другите са грамадни и дъждът няма как да им наруши ритъма, а с Ваня точно това ще се случи. Надявам се с техника и ритъм, каквито са били всичките мои състезатели, а не със сила, да се класираме поне на 1/2 финал. Ще бъде трудно и в сериите, но ще се справим.
- Колко всъщност голяма е конкуренцията?
- Усмихнатият ни президент на федерацията казва, че 100 м е най-трудната дисциплина. Там ще бяга Ивет Лалова, а има 20 състезателки, които са с по-добри времена от нея. Той, разбира се, твърди, че тя ще стигне финал. При нас на 400 м първите 12-15 са с резултат на 100 м около 10,90 сек., нека сам човек да си направи сметка. Просто ако Ваня влезе във финал, това ще е успех.