Георги Готев разказва

(Продължение от броя на ДУМА от 5 януари 2012 г.)
Георги Готев, като служител в държавния протокол и дипломат, е придружавал много чуждестранни делегации по покана на първия ловец Тодор Живков в периода 1980-1985 г. От 1987 до 1990 г. той работи като дипломат в Танзания, където ловец номер две Пенчо Кубадински редовно ходи на сафарита, продължаващи по цял месец.

От чуждите държавни ръководители най-запален ловец беше Николае Чаушеску. Съществуваше съперничество между Живков и Чаушеску, защото и за двамата в специалните ловни стопанства се пазеха най-ценните екземпляри, чиито трофеи осигуряват световни рекорди. Но между тях не се получаваше това сближаване чрез лова. Чаушеску беше много особена фигура. Живков се опитваше да топи леда, но невинаги успяваше. Шефът на охраната на Чаушеску имаше за основна задача да разузнава за ловните подвизи на Живков. Много искаха да си внесат и мечки от България, защото техните не бяха за рекорд.
Сещам се за една забавна история. Бабрак Кармал, тогавашният просъветски лидер на Афганистан, беше на посещение във Варна. Домакин му беше Кубадински. Авери на бай Пенчо му бяха казали, че в едно стопанство има елен като за световен рекорд. Бай Пенчо знаеше, че еленът се пази не за него, а за Живков, обаче си даваше сметка, че ако отиде на лов с Кармал, може и да го удари, уж че Кармал не е улучил. Афганистанецът обаче не беше ловджия, дърпаше се, дори каза "аз мога да застрелям империалист, но не и животно, религията не ми позволява". Бай Пенчо го притисна, каза, че няма да ловуват, само ще се разхождат. Е, ако изскочи някое животно, няма да му простят, разбира се.
Така и стана, отидоха, разхождаха се, изведнъж - елен. Бай Пенчо кара Кармал да гръмне, афганистанецът гръмна, а еленът избяга. Това никой не бе очаквал. Изненадата беше пълна. Защото еленът е бил вързан, което значи, че Бабрак Кармал е уцелил въжето...