29 Март 2024петък03:25 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Имена

Георги П. Стаматов и силният дух

Творчеството на писателя е вик на протест и болка за погубената красота и доверие в човека

/ брой: 122

visibility 1439

Донка Бабачева

Да четеш Стаматов 150 години след неговото раждане, да четеш реалистичната, сатирична, класическа проза, видяла "бял свят" след повече от век, е не само съпреживяване. Това е събитие, което те кара да вярваш, че писаното художествено слово понякога е история, в която нещата се преповтарят на друго ниво.

Стаматов живее в особено динамично време. От края на XIX век до четиридесетте години на XX век пред изпитателния поглед на човека, писателя и съдията се изнизват събития, смайващи със своя драматизъм и алогичност. България участва в четири войни, сключва съюзи с държави, против които след това воюва; сменят се двама монарси, към които Стаматов се отнася с еднакво презрително безразличие, десетки правителства идват и си отиват. Кандидатите за власт никога не свършват: "Що за държава сме ние? Министри отиват в затвора - от затвора стават министри" ("Намерен дневник" - списание "Златорог", книжка 10 - 1923 г.).

В неговите бележници могат да се прочетат думи, с които гневно се кори: "Животът ме направи животно... Не звяр... Не тигър..., а вол с пречупени рога... Изчезват младежи, съдят гимназисти..."мозъкът на народа"... А аз мълча... А вие трезви..., правите къщи..., култивирате цветя..., пиете вода... и мислите, че говедото, като пие вода, може да стане човек...".

Обидно е, страшно е за Стаматов да вижда как приживе у хората гние човещината и те живеят с разложена душа, навикнали на смрадната й миризма.

Нека се опитаме да си представим Жорж (така са го наричали приятелите му) в началото на неговата творческа и съдебна кариера. През 1902 г. той е на 33 години и е кандидат за съдебна длъжност. Характерно, запомнящо се лице с малка остра брадичка, поглед - прям, предизвикателно ироничен; фигурата на бивш военен - строен, спретнат. Общуването с околните е свободно, артистично, дори дръзко. Езикът му язвителен, умът критичен, нападателен. Говори френски, а българския с ясно доловим руски акцент. Фразите му обикновено са къси, въпросителни. Такъв са го виждали и запомнили  съвременниците му.

Роден в Русия на 25.05.1869 г. в град Тираспол, Херсонска губерния, в семейството на Порфирий Стаматов - юрист. Бащата се отличавал с гражданската си добросъвестност и честност - качества, които наследява и неговият син Георги - четвъртото му дете. Учи в Южнославянския пансион на Тодор Минков в гр. Николаев. Заедно с него в същия пансион учат още две български момчета, които след време ще станат забележителните сатирици - Алеко Константинов и Георги Кирков. Завърнал се в България през 1881 г., Стаматов по настояване на баща си завършва военно училище (1888 г.). По-късно следва юридически науки в Женева - Швейцария, и завършва в България 1902 г. поради липса на парични средства. Мъж на 33 години, той е оформена личност, в която са събрани всички противоречия на един сложен характер, израснал под влияние на разнопосочно възпитание. Закърмен с хуманистичните идеали на руската демократична мисъл и литература, защитаващи човешката свобода, красота, благородство и извисеност на духа, завърнал се в родината с красивата представа за справедливост, която е донесла свободата, младият човек попада в бунището на една ниска и грозна действителност, в която всичко е предмет на покупко-продажба: съвест, чест, любов, семейство, държавен пост, политически убеждения, отечество. Българската среда го кара да стигне до следното обобщение: "Според мен човекът не е нещо сложно, особено българинът. Ни велики хора, ни големи злодеи. Всичко на дребно. Ни Лукреция Борджия, ни Виржиния, ни Катоновци, ни Калигули, ни панамски афери - обикновени пладнешки разбойници..."

Видял Русия, запознат със западната култура, повлиян силно от творчеството на Зола, Мопасан, Балзак, Фройд, Стаматов прекарва живота си в глухи провинциални градчета - Кюстендил, Пловдив, Враца, Скопие, пак в Кюстендил сред дребнави чиновници, безволеви и примирени нещастници или изпечени мошеници, отвратен от еснафското им доволство и алчност, неразбран, самотен, лишен от духовна среда. Този аристократичен дух, неподкупен кавалер на истината и красотата не е получил нищо истинско от съдбата. Копнеещ за абсолютната любов, той няма никога да я намери, ще бъде пренебрегван и лъган. "Боже - ще възкликне авторът в свой разказ, - не е твое създание жената."

Човек на силния Дух, извисен в един свят на чисти пориви, той е принуден като човек и съдия да гледа живота откъм най-грозната му страна: Да изслушва всекидневно подсъдими, свидетели, адвокати, прокурори, да решава стотици дела за дребни кражби, убийства, побои, когато в същото време извън закона, съда и възмездието остават ненаказаните национални престъпници, крадците и виновниците за безсмислената гибел на стотици хиляди хора, виновниците за нищетата, глада и духовното разложение в обществото. Стаматов иска да вярва в доброто и красотата, но човешката безнравственост, заобикалящият го свят му поднасят само поводи за разочарование и ненавист.

Цялото творчество на Стаматов е един мъчителен вик на протест, на болка за погубената красота и доверие в човека. Той рисува галерия от съвсем различни, уникални образи, които се отличават с особена релефност и характерност. Авторът акцентира преди всичко върху морала на човека, върху подсъзнателното, инстинкта, върху онова вътрешно Аз, което ръководи житейския път. Той се тревожи не от това, че няма дърва, че няма хляб, а от това, че "животът е студен, хората - лед, в душите им - зима. Как българинът ще пише най-новата си история? Кой ще я предава? Няма ли децата ни да се срамуват от нас" - думи на автора от негови записки.

В разказите му се оглежда лицето зад маската, плешивостта под шапката, фалшът зад усмивката, лъжливият патриотизъм на бюджетната интелигенция, двуличието на парламентаризма, любовта и нейният банален романтизъм, лицемерието, лъжата, измамата, бездушното правосъдие, всички противоречия на една "криворазбрана цивилизация", достигнала до своя абсурд.

За героите на някои писатели може да се предполага развитие и след края на разказите в положителен или отрицателен смисъл. Стаматовите герои са създадени така, че не е възможно да си ги представим в някаква друга светлина. Един Нарзанов, един подполковник Миловидов - сравнен с  "човек звяр", един Диманов, една Лида Друганова - никога не ще променят концепциите си за живота и мястото си в него. И като прибавим безпогрешната оценка за вътрешното нищожество на човека - интелигент, което Стаматов разбулва само с една фраза, цитат или афоризъм, целият развинтен механизъм на "човешкото общежитие" на "порядъчното общество", което оскърбява всички понятия за истина, справедливост и човещина у писателя и го осъжда на самотност, кара го да страни, да бяга от "пира на живота" като от заразено място - разбираме, че от всяко произведение блика автобиографичният извор. В това е и "драмата" на Стаматов. Неговата висока култура, представата му за интелигентност и общуване между хората не съвпада с фалшивата  действителност, на която той има нещастието да бъде съвременник.

Човек, който реагира импулсивно, който има готов отговор за всичко, човек чийто Бог е умрял, а в други богове не вярва - такъв е Стаматов, когато пише своя голям емблематичен разказ "Малкият Содом".  

Главният герой Митя Абаров, завърнал се в родната София след тригодишно пленничество, притежава душевната същност, очите и сърцето на своя създател. Той не може да се примири с "предателството" на свои и чужди. Напразно героят търси своята "мила, малка, девствена като момиче България". Душата му се пречупва. Финалът е кратък. "Баркаролата нежно шептеше. Митя вдигна пистолета и го допря до челото... Пред очите нещо светна, завъртя се и притъмня... Пианото замлъкна."

Много от разказите на Стаматов завършват с пълно морално и физическо унищожение на героите. По-често не издържа психиката. Със смърт приключват: "Вестовой Димо", "Венски", "Никудов", "Малков и Славин", "Паладини", "Обрулени цветя", "С автомобил" и др. Тези персонажи са олицетворение на една социална група от хора, които, след като са изпълнили своето предназначение, са изритани, смачкани и забравени, защото повече не са нужни никому. Изследването на мотивите на отчуждението като дълбока човешка трагедия предава истинската стойност на Стаматовите творби, разказващи за обрулени надежди. Съвсем естествено е някои от тези преждевременно погубени хора да посегнат на живота си. Самоубийството е единственият достоен начин да се освободят от паяжината на неразбирането и пошлостта на живота и обществото, в което живеят. 

Творчеството на Стаматов е с подчертано гражданско звучене. Разглежданата от него проблематика има открито въздействие върху читателя. Затова и финалните сцени са лишени от традиционните от такъв род произведения присъда и възмездие. Вместо това авторът предлага "отворен" край. Обвинение срещу всички, чието равнодушие и безразличие спрямо злото са ги превърнали в съучастници на престъпленията.

Последните години от живота си Стаматов живее на софийската улица "Венелин" 11. И там особено често го посещава вече порасналата поетеса Елисавета Багряна - "неговата Лизочка", както галено я нарича той още от дете, за да му занесе от любимите сарми. След мъчително боледуване на 09.11.1942 г. Стаматов си отива от този свят. До него е Вера Балабанова. Мнозина са го обвинявали в песимизъм и мизантропия, а той отговаря: "Аз съм влюбен! Аз искам любов... и обичам даже вас и затуй ругая, инак отдавна бих счупил писалката."

Стаматов няма нужда от оправдания. Той има нужда от разбиране. Нека не го забравяме.

        

                

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ