Елена Йончева:
ГЕРБ се опитаха да употребят журналист с политическа цел
Подобно поведение е не само доста мерзко, но и глупаво, казва известната българска журналистка
/ брой: 155
ЕЛЕНА ЙОНЧЕВА е родена през 1964 г. в София. Завършва журналистика в Москва с отличие. Известна е с репортажите си от най-горещите точки на света, между които Косово, Алжир, Чечня, Израел, Афганистан, Ирак, Венецуела, Колумбия. Автор е на повече от 25 документални филма за конфликтите.
Цитат:
"Трябва да се противопоставим на хората, които живеят с чуството и увереността, че всичко им е позволено, които смятат, че законът не може да ги стигне"
"Когато има протест от първия ден на едно правителство, това не е признак за наличие на гражданска позиция, а за липса на познание за това как работи демокрацията"
- Бившият министър на транспорта Ивайло Московски хвърли в публичното пространство обвинения по ваш адрес, без да представи доказателства. Заявихте, че ще го съдите, но междувременно той ви се извини...
- Довчера (б.р. - 4 юли) смятах, че подобни интриги трябва да се подминават. Но си дадох сметка, че мълчанието по тази тема е вредно. Първо, господин Московски не е някой дребен чиновник, а бивш министър. Подобна клевета от доскорошен представител на една институция се възприема сериозно от хората и така трябва да бъде. Но не бива да позволяваме да се хвърлят обвинения и откровени лъжи в пространството, без да се търси отговорност. Защото трябва да се противопоставим на хората, които живеят с чуството и увереността, че всичко им е позволено, които смятат, че законът не може да ги стигне.
Ивайло Московски ми се обади преди един час по телефона (около 17 ч. в петък, 5 юли - б.р.) и се извини за разпространената от него невярна информация, че аз и екипът ми сме ползвали Авиоотряд 28, както и за лъжовното твърдение, че сме получили държавни средства за нашата командировка. Той ми каза, че е бил подведен и много съжалява за това.
Мисля, че беше искрен.
- Искрен или изплашен от съдебно преследване?
- Каза, че много съжалява, че е казал неща, които не са истина. Всъщност, от една страна, обвинението беше наистина чудовищно - самолети, милиони, платени на мен, милиони, платени на Франция заради мен. От друга страна - рядко се случва министър, политик, който да обвини, охули журналист и след това да се извини. Мисля, че трябва да се оцени това.
Що се отнася до въпроса кой е подвел г-н Московски и защо, мисля, че всеки има право сам да потърси отговор.
- Бяхте обвинена от министъра на транспорта в правителството на ГЕРБ, че сте ползвала правителствения Авиоотряд 28, за да пътувате до Сомалия през 2009 г., където сте била, за да разговаряте с партизани и бунтовници, както и че действията ви са стрували на държавата няколко милиона лева.
- Нито полетът, нито снимките са направени с финансовото, логистичното или организационното съдействие на която и да е българска или чужда държавна институция. Целта на пътуването ми бе заснемането на документален филм за сомалийските пирати след отвличането на кораба "Маласпина Касъл" с български моряци на борда.
Не сме "ходили да разговаряме с партизани и бунтовници", както твърди господин Московски, защото такива там няма. Има сомалийски пирати, които са криминални престъпници и сили на "Ал Шабаб", които представляват терористичното крило на "Ал Кайда" за Сомалия. Направихме три документални филма. Немската телевизия DW-TV излъчи наш репортаж на тази тема.
- Московски каза, че заради вас правителството на ГЕРБ е платило няколко милиона лева на Франция. Имате ли обяснение на това?
- През 2009 г. в Сомалия имаше два случая на освободени български граждани, взети за заложници от сомалийски ислямисти и пирати.
Данка Панчова, с още петима души от френската неправителствена организация "Действия срещу глада", е отвлечена на 4 ноември 2008 г. и освободена след 9 месеца, през август 2009 г. Френското правителство е взело участие (официално се казва, че е влязло в преговори с похитителите) в нейното освобождаване, което е логично. Сред отвлечените има и двама френски граждани.
Вторият случай е свързан с отвличането на кораба "Маласпина Касъл" с 16 български моряци на борда. Корабът беше похитен на 6 април от водите на Аденския залив и освободен на 9 май.
Нашият телевизионен екип, който беше в Сомалия през април-май 2009 г., не е бил отвличан, поради което никой не е трябвало да плаща откуп. Информацията, дадена от г-н Московски, че България е платила милиони (не става ясно на мен или заради мен) на Франция по повод нашия "престой" в Сомалия е нелепа. Но не това е важното в случая. Тези приказки на бившия министър пораждат друг изключително сериозен въпрос.
Ако страната ни действително е платила милиони, които, ако е истина, трябва да са били за откуп, ексминистърът не изнася ли държавна тайна? Няма държава, която да каже, че плаща откуп за отвлечени свои граждани. Публичното оповестяване на подобен факт дава мотив за бъдещи отвличания на нейните граждани навсякъде по света. Нещо повече - господин Московски казва, че страната ни е платила милиони на Франция. Изнася ли господин Московски държавна тайна на Република България? Има ли право да дава информация, която засяга държавната тайна на друга държава? Защо го прави?
- Обвинението към вас беше за пътуване през 2009 г. Сега сме 2013 г. Не е ли малко късничко за подобни обвинения? Ако е имало основания за тях, защо не са ви били отправени още през 2009, или през 2010 г.?
- Не съм ползвала услугите на Авиоотряд 28, включително и при нашето журналистическо пътуване до Сомалия. За това имам всички необходими документи. Копие от електронните билети, както и протокол за закупуването на билетите по линията София - Сомалия и Сомалия - София съм изпратила на няколко информационни агенции. Екипът ни, който се състои от двама души - аз и операторът Николай Николов, летяхме с авиокомпания KLM на холандските авиолинии по линията София - Амстердам - Найроби - Джибути. От Джибути до Босасо, Сомалия, летяхме с местна авиокомпания - DAALLO AIRLINES. Времето на пътуването беше следното: 26 април 2009 г. - София - Амстердам - Найроби (Кения); 27 април - Найроби - Джибути. Връщането е на 8 май, но поради сложността на снимките екипът ни се завърна в София на 22 май. Разпространената от ексминистъра информация не отговаря на истината и искрено ме натъжава.
Защо тази клевета е отправена сега? Вероятно се опитват да употребят един журналист с политическа цел. Бих казала, че подобно поведение е не само доста мерзко, но и глупаво.
- Бяхте в Турция преди седмици, за да отразявате случващото се в Истанбул. Като наблюдавате протестите там и тези тук, в София, как бихте ги коментирали? Намирате ли нещо общо в тях, или са много различни?
- Смятам, че протестите в Турция, София и Египет са много различни. В Турция на улицата излязоха тези, които искат да защитят светските устои на държавата. Те смятат, че в страната се провежда пълзяща ислямизация от водещата партия на премиера Ердоган - Партията на справедливостта и развитието. Уличните протести бяха съставени предимно от привърженици на левоцентристката Турска народна републиканска партия. Кемалистите, последователите на светската държава, завещана от Кемал Антатюрк, се надигнаха срещу консервативното управление на Ердоган.
В България протестите са символ на нещо много положително - хората вече не се страхуват да изразят своето мнение. Разбира се, не говоря за платените агитки. Само допреди месеци даже по време на разговор по телефона се избягваха теми, които могат да обидят властта. И мисля, че това е голям успех на нашето общество - не одобряваш решение на правителството - протестираш. Протестът е инструмент на демокрацията и правителствата. В резултат на това те често променят, коригират своята политика. Но когато има протест от първия ден на едно правителство, това не е признак за наличие на гражданска позиция, а за липса на познание за това как работи демокрацията. Лично съжалявам, че в България няма силна десница и че тя не е представена в парламента. Защото силната левица във всяка държава се нуждае от силен опонент. Но това става с гласуване, а не с лозунги по улиците.
- Върху какво работите в момента?
- В момента започвам монтаж на документален филм за събитията в Турция. Снимахме в Истанбул, Самсун и в района на Анадола в продължение на две седмици.
