Гиздави носии от Кюстендилско дивят пловдивчани през май

Етнографска изложба, показваща оригинални мъжки, женски и детски носии от ХIХ и ХХ век, подреди в Пловдив Регионалният исторически музей "Акад. Йордан Иванов" от Кюстендил. "Премених се, натъкмих се, аресах се!", е онасловена пищната сбирка, в която посетителите ще имат досег с многообразието от багри в облеклата, ще усетят богатия духовен свят на българина от онзи край и ще почувстват любовта и таланта на нашенката, усета й да вплита красотата в орнаментика и декорация.
Фолклорният костюм е знак за национална принадлежност, местожителство, пол, семейно и социално положение, занятие, религия. Женската носия отразява по-ярко възрастта и семейния статус, а мъжката - материалното и социално положение, професията. Дрехата излъчва красота, предизвиква търсени нагласи и чувства, използва се дори за постигане на магически ефект върху съдбата на човека.
Изложбата, която ще остане до 31 май в Куюмджиевата къща (Етнографския музей) под тепетата, представя колекция от автентични народни носии. Най-типична за Кюстендилско е саята, казват етнолозите, украсена по пазвата и по ръкавите с богата сърмена орнаментика, а при някои и по полите. Ризата там е туникообразна, от домашно тъкано кенарено или памучно платно. Отличава се с разнообразна шевица по местата, които остават непокрити от горната дреха. Важен акцент от традиционния народен костюм е нагръдникът. Наричат го "съхраненото оръжие на жената", "броня, пазеща женската сила".
Пазвата, ръкавите, полите са плътно покрити с везмо. В народните представи везбата има магическата способност да носи здраве и благоденствие на човека. Всяка чертичка, фигурка и цвят означават думи и фрази, които изразяват традиционни представи и понятия.
В народната представа за мъжкия костюм от ХIХ век колкото са по-набрани и по-ниско е надиплено дъното на потурите, толкова по-заможен е притежателят им. Горните дрехи - елек (долама, аба, антерия) придават завършеност на мъжкото облекло. Правели ги прави и къси до кръста. Постоянен елемент и в Кюстендилско обаче са широкият пояс и коженият калпак.
Освен облекло изложбата представя и накити от Кюстендилския край - пафти с различна форма, тепелъци, обици, пръстени, гривни и още много други.
 Експозицията "Премених се, натъкмих се, аресах се!" отново доказва, че българката не се е доверявала много на поговорката: "Хубавият кон и под скъсън чул си личи". Тя обичала да се премени и натъкми в създадената лично от нея премяна и да се нагизди със своите си накити.