Гласът на гражданското общество

Валерий Вижутович (политически наблюдател)

Пълномощията на съда на съдебните заседатели ще бъдат разширени. По поръчение на Владимир Путин с подготовката на това ще се заеме Върховният съд заедно с правителството, администрацията на президента, Генералната прокуратура и Съвета при президента по развитието на гражданското общество и човешките права (СПЧ). До 30 март те трябва да представят предложенията си.
Поръчението беше дадено след декемврийската среща на държавния глава с омбудсманите и членовете на СПЧ. Тогава по време на разговора Путин не се съгласи с мнението на правозащитниците, че руският съд е несправедлив, но призна, че съдебната система се нуждае от усъвършенстване.
"Чувството на справедливост, което се появява в човек след гледане на делото в съда, е изключително важно за общото самочувствие на държавата, за неговата стабилност", каза президентът на участниците в срещата. А на въпроса не е ли време да се разширят пълномощията на съдебните заседатели, отговори, че такава възможност не се изключва.
Кръгът от дела, разглеждани от съдебните заседатели, напоследък само се стесняваше. Първо, оттам махнаха делата, свързани с атентати, насилствено завземане на властта, масовите безредици, шпионажа. А след това и делата за такива тежки престъпления като изнасилване, корупция, отвличане на хора, вземане на заложници, бандитизъм, диверсия. Повод да не им се дават подобни дела често даваха самите заседатели. Това отбеляза и президентът: "Съдебните заседатели работят неефективно, в някои региони те взимат решения по кланов, етнически признак".
Казано другояче - съдебните заседатели често и неоснователно оправдаваха обвиняемите и така се компрометираше като институция.
Упреци за недопустима снизходителност съдът на съдебните заседатели в Русия получава от 1864 година, когато в резултат на съдебната реформа му бе позволено да разглежда наказателни дела. И още тогава едва ли не всяко негово оправдателно решение се посреща от обществото с ропот от недоволство, а понякога и от бурно възмущение. Най-яркият пример за това е обявяването на терористката Вера Засулич, стреляла в петербургския градоначалник Трепов, за невиновна за това престъпление. Ако смятате обаче, че тогавашните власти, не като днешните, скърцайки със зъби, мълчаливо се съгласили с решението, демонстрирайки уважение към още неукрепналата, но толкова важна за сформирането на ново правосъзнание институция на съдебните заседатели, то вие силно грешите. Министърът на юстицията на Руската империя граф Константин Пален обвинил председателстващия в съда по делото на Засулич Анатолий Кони в нарушаване на законодателството и настойчиво го посъветвал да подаде оставка. Прочутият юрист не приел съвета и бил наказан с преместване в гражданския департамент на съдебната палата. Но и самият граф Пален не бил подминат от императорския гняв и бил уволнен от поста си "за небрежното водене на делото на Засулич".
С обявяването на Засулич за невинна съдът на съдебните заседатели подкопаха доверието на императорската власт към себе си, но практикуващите юристи укрепиха мнението си за полезността и необходимостта от тази институция. В крайна сметка и императорската власт призна, че такъв съд е необходим, трябва само да се усъвършенства дейността му.
Същото се случва и в днешна Русия. При цялото разочарование, което съдебните заседатели носят на днешните власти, и не само на тях, при всички свои достойнства и недостатъци той все пак реализира потенциала си.
А разочарования наистина има. Например съдебните заседатели два пъти оправдаха Едуард Улман, обвинен за убийства на мирни жители в Чечня, и два пъти Върховният съд отменяше тези решения. Ами нашумялото в целия свят убийство на таджикско момиче в Петербург, когато съдебните заседатели оправдаха убиеца, решавайки, че той е виновен само за грабеж и хулиганство? Своята заинтересованост за оправдаване на подсъдимия съдебните заседатели проявяват, като правило, в такива дела, където те виждат политически, социален или национален мотив. В такива случаи рядко е възможна безпристрастна присъда. Масовото правосъдие притиска съда, опитвайки се да го накара да приеме житейското разбиране на справедливостта. Онова разбиране, което по време на заседанията демонстрират уличните "заседатели", размахвайки плакати, призоваващи да се пусне някой на свобода, а друг да се прати зад решетките.
Да се сформира колегията на съдебните заседатели е друг проблем. Например по делото на националистите, обвиняеми за извършването на серия убийства, в това число на съдията Едуард Чувашов, тя е била сформирана едва след шестия опит. Не спомага за обективното разглеждане на делата и съставът на заседателите. Като правило това са слабоосигурени хора, не много образовани, заразени със социални, а понякога и национални предразсъдъци. Точно така обаче било и в досъветска Русия. Представителите на просветеното съсловие - дворяни, чиновници, търговци - са били мнозинство само в столичните съдилища, а в губерниите "заседателното" правосъдие е било предимно селско.
Поводи за недоволство съдът на съдебните заседатели в Русия е давал винаги. Победоносцев изобщо съветвал Александър Трети да сложи край на тази "лигавщина". Императорът обаче взел друго решение - не да се премахне, а да се развива съдът на заседателите, като постепенно се разширяват пълномощията му. Днес сме свидетели на същото.