Гласът на нечутите

В продължение на четири седмици България става част от европейска информационна кампания, посветена на тихите бедствия по света. Онези, които трудно си пробиват път до общественото внимание, но които реално съществуват и ангажираните със "сериозните" въпроси не им обръщат внимание.   
Последните години отразяват реалността, с която се сблъсква нашето глобално "село". Всъщност над 90 на сто от бедствията по света - онези, за които не се говори и пише, за които не се организират донорски кампании, остават незабелязани, в тишина. Те са твърде малки, за да се говори за тях. Но не са тихи за милионите хора, пострадали от тях. В края на м.г. светът състрадателно обърна поглед към жертвите на урагана Санди в САЩ, но колцина разбраха, че същият ураган отне повече човешки животи и порази по-жестоко хората на Карибите? Кой си спомня за жертвите на наводненията в Сомалия, Индонезия и Аржентина? Кой търси хляб за милионите, които са изправени пред хранителна криза?
Кампанията за тихите бедствия удивително "пасва" на днешната родна ситуация. Докато управляващите и техните глашатаи се чудят как да ни "наместят" на световната сцена сред "Хизбула", "Хамас", "петата колона" на Русия или 53-ия щат отвъд океана, жертвите на бедстващо високите сметки за ток и парно, на жалките подобия на заплати, на мизерните пенсии и неуспешни реформи в социалната, икономическата, здравната и образователната сфера са на улицата. За да кажат, че няма по-голямо бедствие от немотията, от липсата на справедливост, от безразличието.
Кампанията ни пасва, но не е достатъчна. Тя ще фокусира въздишките върху стотиците деца, които заради "липса на финансов ресурс" не ходят на училище, върху възрастните, които ровят в кофите за боклук и страдат за заминалите в странство внуци, върху до болка познатите проблеми. Които са твърде далеч, твърде неудобни и твърде "маловажни" за Голямата политика. И ако Големите политици не променят начина си на мислене, то гласът на нечутите вече е достатъчно силен, за да промени лицето на безразличните.