Голямото напиване

В държава, в която да влезеш в детска градина е по-трудно отколкото в университет, студентският празник се измерва с това колко човека са минали през токсикологията. През годините образованието бе натикано в ъгъла. Нищо, че всеки министър обяснява как то е приоритет. Всяко следващото поколение се оказва по-неграмотно от предходното. Педагог вече се става с тройки на изпитите, а лекар - с купена диплома.
Безпътицата се очертава още по-точно, когато медиите вместо да припомнят какво точно празнуваме на 8 декември, снимат какво се случва по курортите. Вече е съвсем нормално да се броят изпитото количество алкохол и сметките по кръчмите. Това си е водещата новина. Вместо да изправят студенти и професори да обяснят точно какво и защо празнуват, фокусът е върху коренно различно нещо.
В дните преди празника, който можем вече да наричаме "голямото напиване", получаваме информация кои заведения са празни, в кои има пожарогасител, какви пари ще ни струва, колко полицаи са на крак и т.н. Само за секунди, за цвят, пускат бегла новинка как студенти направили дарения, на кой свой колега помогнали... После пак: кръчмата, кувертите, цените... Ето в това се е превърнал 8 декември - денят, в който по стар стил българите отбелязвали паметта на Светите Седмочисленици, сред тях - на св. Климент Охридски, патрона на Софийския университет. Някой да помни защо от 18 век се пее "Gaudeamus" и "Vivat acadenmia"? Скандалното е, че днес 8 декември е всичко друго, но не и ден, посветен на това да излезеш по-грамотен в живота утре. А страшното е, че простотията я приемаме за нормалност. Колкото по-често приемаме за нормални подобни пиянски гледки и ги превръщаме в "новини", толкова по-често ще се питаме "защо сме на това дередже?"
Опорочаването на българщината придобива невиждани висоти и вече е станало темел за опростачването на нацията ни.