Голямото Нищо

Опитът на Бойко Борисов сагата за "Южен поток с постановчици ЕС и ЕК да завърши с хепиенд може да бъде определен като "може би, ама надали". Срещата на премиера с високопоставените европейски чиновници Жан-Клод Юнкер и Жозеф Дол всъщност прилича на историята за оня българин, който задължително губи заради вечните си сръдни. И затова торбичката му е винаги празна... Борисов отиде в Брюксел с надеждата Русия да бъде смъмрена, а Путин - омилостивен в заканата му да отклони "Южен поток" през Турция. Вярно е, че надеждата умира последна, но в случая очакванията на Борисов бяха попарени почти веднага! Вместо съчувствие и помощ, той получи едно голямо Нищо.
 България е велика нация и зад нея стои цяла Европа. Ще подкрепим страната ви, за да се намерят решения на геополитическите предизвикателства. С тези красиви, но нищо незначещи фрази Юнкер "успокои" Борисов. ЕС и България работят заедно, за да разрешат неразрешените въпроси за "Южен поток". Да, ама това не зависело единствено от волята на ЕС и ЕК, нравоучителства Юнкер. И театрално припомня, че за тангото се изискват двама..
Е, и каква стана тя... Юнкер хвали "великия български народ", а Борисов мило се усмихва на Европата, която ни ползва за разменна монета в отношенията си с Русия. Та нали сме уж едно семейство!? Затова ли след всичкия натиск да спрем "Южен поток" вместо реална подкрепа получихме само потупване по рамото и препоръка, изречена с фалшива усмивка, да се оправяме сами!? И... както винаги досега, за Старата госпожа са парите, за нас - евроатлантическите ценнности. И как така изведнъж, след като станахме лоялни към партньорите си, всичко може. И Шенген, и премахване на мониторинга.
"С часове мога да седя и да гледам как някой работи. Иска ми се да стана и да го организирам, да обикалям около него с ръце в джобовете и да му казвам какво да прави", пише Джером Джером.
Та и Брюксел така...