Гонка за богатствата на Северното Елдорадо

Катастрофата на норвежки транспортен самолет над неутрална Швеция, на чиято територия неотдавна бяха дислоцирани натовски военни части, стана повод да се чуе за мащабните учения в Северния ледовит океан. Маневрите "Студен отговор-2012" в норвежки води, до границата с Русия, приключиха през втората половина на март. Те бяха окачествени от руски военни експерти като провокация и сигнал, че Западът утвърждава своята геополитика и дипломациия с военна сила. В най-големите военни учения в Северния ледовит океан за последните десет години участваха 16 300 войници от 15 държави с целия армейски спектър - военновъздушни, военноморски сили, пехота и специални части. По този повод Ник Розов писа в канадския сайт Global Research за трескава военна активност в района на Северния полюс с официален етикет "Партньорство за поддържане на мира и срещу терористични заплахи и шпионска дейност, която идва от Севера".
Стремежът към глобална доминация на САЩ достигна полюса, констатира Розов, припомняйки, че четири от петте "арктически" страни - САЩ, Канада, Норвегия и Дания, са членки на НАТО. През 2010 г. Норвегия беше първата северна държава, която премести оперативния си военен команден център отвъд Полярния кръг - от Ставангер в Бодьо, в един пететажен комплекс, който може да удържи на ядрена атака. През миналата година Норвегия закупи 48 многоцелеви изтребителя F-35 от САЩ. Това ясно говори за стратегия, която не изключва използването на военна сила при решаването на спорни проблеми в богатия на енергийни източници и минерали Северен ледовит океан. Потвърждение намираме и в казаното от експерта по Арктика в базирания във Вашингтон Център за нова американска сигурност Уил Роджърс: "Значението на това да имаме войски, способни да оперират в условията на Арктика, е да покажем на другите играчи от международната общност в района, че ние сме арктическа страна и че ще защитим нашите интереси в Полярния кръг". "Другите играчи" също не остават бездейни. Датчаните например преди време изпратиха на островчето Ханс, разположено на границата между Тихия и Атлантическия океан, патрулни арктически катери. А след това правителството в Копенхаген одобри план за създаване до 2014 г. на Обединено арктическо военно командване с база в Северна Гренландия и формирането на арктическа група сили. Канада на свой ред проведе маневри и обяви, че създава арктически военноморски сили, включващи 8 бойни кораба. А САЩ временно прехвърлиха на Аляска 24 хиляди командоси. Русия, която има най-голям дял от суровия север, също не стои безучастна.

Арктика - на гръцки означава мечка - е северната полярна област на Земята. Тя включва краищата на материците Евразия и Северна Америка, почти целия Северен ледовит океан с островите, а така също и прилежащите части на Атлантическия и Тихия океан. Южната граница на Арктика съвпада със северната граница на тундрата. Нейната площ е около 27 млн. кв.км.

Надпревара за по-добри позиции

Продължилите доста години спорове за промените в климата и последиците от човешката дейност вече не са актуални. Мнозинството учени са убедени, че независимо от причините се задават все по-топли времена. През последните 15 години площта на ледената покривка в Арктическия басейн е намаляла с около една трета, а ледът е станал много по-тънък. Но тъкмо тези промени и прогнози говорят за опасността от потенциални конфликти - този път за огромните богатства на Арктика. Според изследвания на германски учени, към 2050, а може би десетилетие-две преди това, през летните месеци Северният океан ще бъде освободен от сковаващата го ледена прегръдка. Основания за тези прогнози дават безспорните промени в околната среда - през миналото лято е било регистрирано най-значителното намаляване на ледената покривка за последните сто години - около 4.1 милиона кв.км. Но през зимата заледени отново са били цели 14 милиона кв.км. Това означава, че в обозримото бъдеще - от ноември до юли - Арктика ще е покрита с лед. С други думи, може да се очаква два-три месеца в годината  Северният ледовит океан да бъде свободен за корабоплаване. Това възражда надеждите на корабните компании за по-кратък маршрут между Източна Азия и Европа или Северна Америка. По някои изчисления маршрутът през Арктика може да съкрати разстоянието с около 4000 километра. Китай, Япония, Корея и руският Далечен Изток ще се окажат много по-близко до Америка и Канада. Освен това ще се улесни и добивът на много суровини.

Прогнози на американските геолози

Независимо от предупрежденията на учените и природозащитните организации за петролни разливи, бури и айсберги, надпреварата за достъпа до арктическите ресурси се засилва. Такъв извод прави Оливие Трюк във френския всекидневник "Монд" след конференцията за Арктика в норвежкия град Тромс. В нея участваха петте арктически държави - Дания, Норвегия, Русия, Канада и САЩ, всяка от които има претенции за дял от "голямата северна баница". Норвежкият министър на енергетиката Ола Бортен Мое, напомняйки, че неговата страна е сред световните лидери в областта на устойчивото развитие, заяви колко успешна се оказала нефтената и газовата стратегия на Норвегия в Баренцово море. По думите му, никога досега процесът на издаване на нефтени концесии от норвежкото правителство не е привличал интереса на толкова компании за проучвания в Северния ледовит океан. Интерес са проявили 37 фирми.
Подписването през лятото на 2011 г., след продължителни преговори, на споразумение за морските граници между Норвегия и Русия, позволи да се ускори реализацията на норвежките проекти. Откриването от държавната компания Статойл на огромното месторождение Скругард през април 2011 г. и Хавис в Баренцово море през януари 2012 г., които бяха обединени в една концесия на север от месторождението Сньовит, предизвика невероятен оптимизъм в Норвегия. Там вече се говори за появата на нов нефтен район, в който има от 400 до 600 милиарда барела нефт, чийто добив ще започне през 2020 г.  Геологическата служба на САЩ е преценила, че на Арктика се намират 13 процента от световните запаси от нефт и 30 процента от запасите на природен газ, който e предимно на руска територия. Аляска пък има най-голям нефтен потенциал.

Достатъчна ли е правната регулация

През 2008 г. - една година, след като руска експедиция заби флага на страната на океанското дъно, петте северни държави направиха съвместна декларация с обещанието, че "битка за Арктика" няма да има. Но след няколко години затишие съперничеството отново се изостря. Вицепрезидентът на Статойл Тим Додсон казва: "Гонката за позиции в Арктика започна". Миналият август Роснефт и американската компания Ексон подписаха споразумение за разработката на ресурсите в Карско море, където по прогнози на Геологическата служба на САЩ се намират най-големите в Арктика запаси на природен газ. Тези новини са обнадеждаващи. Още повече, че Арктика в значителна степен е правно регулирана. Основание за това дава Конвенцията на ООН по морското право, която е в действие от 1994 г. Тя определя докъде може да се простира континенталният шелф. Определят се също суверенните права относно териториалните води на крайбрежните държави, действащи зад пределите на 200-милната зона. Тази 200-милна зона се нарича още изключителна икономическа зона, в пределите на която крайбрежната държава може да използва както морското дъно, така и водното пространство. Битката за Арктика според германският "Ханделблат" е преди всичко научно съревнование. Въпросът за това, на кого принадежи Сверният полюс, се определя от убедително представени научни доказателства. Да претендират за него могат само Русия, Норвегия и САЩ, тъй като от страната на полюса между евроазийския и американския континент са разположени хребетите Ломоносов, Менделеев и Алфа. За съжаление, независимо от уверенията в добри намерения, остават много спорни и неуточнени въпроси. Арктическият диалог се разширява, но се разширява и военното присъствие в района. Което не е гаранция, че няма да има ощетени.

-  САЩ ще засилват присъствието си в Арктика, заяви вицепрезидентът на американския аналитичен "Център за морски изследвания" Шери Гудман. Те трябва да защитят интересите си в района. Това е въпрос на национална сигурност. Гудман, която беше и изпълнителен директор на Комисията на военните експерти в Центъра от 1993 до 2001 г., е работила в Министерството на отбраната  в областта на екологичната сигурност. Американският военен и търговски флот, отбелязва Гудман, има за цел да увеличи морския трафик в Арктика.

- Петата китайска арктическа експедиция ще бъде осъществена тази година, съобщи Лу Бин, високопставен служител в Държавното океанографско управление. Той подчерта също, че за изследванията Китай ще разчита на сътрудничеството си с Канада и Исландия. От 1999 г. Китай е реализирал четири арктически експедиции. В момента страната разполага с един ледоразбивач - "Сюелун", а през 2013 г. в действие се очаква да влезе още един.

- Светът няма основания да се опасява от силово противопоставяне между различните страни заради природните ресурси в Арктика, смята Владимир Путин. "Сблъскваме се с различни футуристични предсказания за предстояща битка за Арктика. Ние внимателно следим развитието на ситуацията в региона. И ясно виждаме, че повечето подобни плашещи сценарии нямат реални основания".  В същото време той признава, че Арктика е територия, на която се сблъскват политическите и икономическите интереси на много страни. "Сам в Арктика е трудно да оцелееш", констатира той, допълвайки, че самата природа принуждава държавите да си сътрудничат.