20 Април 2024събота00:47 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Гонка за богатствата на Северното Елдорадо

Задават ли се конфликти за суровинните ресурси на Арктика?

/ брой: 111

автор:Пит Бучър

visibility 3210

Катастрофата на норвежки транспортен самолет над неутрална Швеция, на чиято територия неотдавна бяха дислоцирани натовски военни части, стана повод да се чуе за мащабните учения в Северния ледовит океан. Маневрите "Студен отговор-2012" в норвежки води, до границата с Русия, приключиха през втората половина на март. Те бяха окачествени от руски военни експерти като провокация и сигнал, че Западът утвърждава своята геополитика и дипломациия с военна сила. В най-големите военни учения в Северния ледовит океан за последните десет години участваха 16 300 войници от 15 държави с целия армейски спектър - военновъздушни, военноморски сили, пехота и специални части. По този повод Ник Розов писа в канадския сайт Global Research за трескава военна активност в района на Северния полюс с официален етикет "Партньорство за поддържане на мира и срещу терористични заплахи и шпионска дейност, която идва от Севера".
Стремежът към глобална доминация на САЩ достигна полюса, констатира Розов, припомняйки, че четири от петте "арктически" страни - САЩ, Канада, Норвегия и Дания, са членки на НАТО. През 2010 г. Норвегия беше първата северна държава, която премести оперативния си военен команден център отвъд Полярния кръг - от Ставангер в Бодьо, в един пететажен комплекс, който може да удържи на ядрена атака. През миналата година Норвегия закупи 48 многоцелеви изтребителя F-35 от САЩ. Това ясно говори за стратегия, която не изключва използването на военна сила при решаването на спорни проблеми в богатия на енергийни източници и минерали Северен ледовит океан. Потвърждение намираме и в казаното от експерта по Арктика в базирания във Вашингтон Център за нова американска сигурност Уил Роджърс: "Значението на това да имаме войски, способни да оперират в условията на Арктика, е да покажем на другите играчи от международната общност в района, че ние сме арктическа страна и че ще защитим нашите интереси в Полярния кръг". "Другите играчи" също не остават бездейни. Датчаните например преди време изпратиха на островчето Ханс, разположено на границата между Тихия и Атлантическия океан, патрулни арктически катери. А след това правителството в Копенхаген одобри план за създаване до 2014 г. на Обединено арктическо военно командване с база в Северна Гренландия и формирането на арктическа група сили. Канада на свой ред проведе маневри и обяви, че създава арктически военноморски сили, включващи 8 бойни кораба. А САЩ временно прехвърлиха на Аляска 24 хиляди командоси. Русия, която има най-голям дял от суровия север, също не стои безучастна.


Арктика - на гръцки означава мечка - е северната полярна област на Земята. Тя включва краищата на материците Евразия и Северна Америка, почти целия Северен ледовит океан с островите, а така също и прилежащите части на Атлантическия и Тихия океан. Южната граница на Арктика съвпада със северната граница на тундрата. Нейната площ е около 27 млн. кв.км.


Надпревара за по-добри позиции

Продължилите доста години спорове за промените в климата и последиците от човешката дейност вече не са актуални. Мнозинството учени са убедени, че независимо от причините се задават все по-топли времена. През последните 15 години площта на ледената покривка в Арктическия басейн е намаляла с около една трета, а ледът е станал много по-тънък. Но тъкмо тези промени и прогнози говорят за опасността от потенциални конфликти - този път за огромните богатства на Арктика. Според изследвания на германски учени, към 2050, а може би десетилетие-две преди това, през летните месеци Северният океан ще бъде освободен от сковаващата го ледена прегръдка. Основания за тези прогнози дават безспорните промени в околната среда - през миналото лято е било регистрирано най-значителното намаляване на ледената покривка за последните сто години - около 4.1 милиона кв.км. Но през зимата заледени отново са били цели 14 милиона кв.км. Това означава, че в обозримото бъдеще - от ноември до юли - Арктика ще е покрита с лед. С други думи, може да се очаква два-три месеца в годината  Северният ледовит океан да бъде свободен за корабоплаване. Това възражда надеждите на корабните компании за по-кратък маршрут между Източна Азия и Европа или Северна Америка. По някои изчисления маршрутът през Арктика може да съкрати разстоянието с около 4000 километра. Китай, Япония, Корея и руският Далечен Изток ще се окажат много по-близко до Америка и Канада. Освен това ще се улесни и добивът на много суровини.

Прогнози на американските геолози

Независимо от предупрежденията на учените и природозащитните организации за петролни разливи, бури и айсберги, надпреварата за достъпа до арктическите ресурси се засилва. Такъв извод прави Оливие Трюк във френския всекидневник "Монд" след конференцията за Арктика в норвежкия град Тромс. В нея участваха петте арктически държави - Дания, Норвегия, Русия, Канада и САЩ, всяка от които има претенции за дял от "голямата северна баница". Норвежкият министър на енергетиката Ола Бортен Мое, напомняйки, че неговата страна е сред световните лидери в областта на устойчивото развитие, заяви колко успешна се оказала нефтената и газовата стратегия на Норвегия в Баренцово море. По думите му, никога досега процесът на издаване на нефтени концесии от норвежкото правителство не е привличал интереса на толкова компании за проучвания в Северния ледовит океан. Интерес са проявили 37 фирми.
Подписването през лятото на 2011 г., след продължителни преговори, на споразумение за морските граници между Норвегия и Русия, позволи да се ускори реализацията на норвежките проекти. Откриването от държавната компания Статойл на огромното месторождение Скругард през април 2011 г. и Хавис в Баренцово море през януари 2012 г., които бяха обединени в една концесия на север от месторождението Сньовит, предизвика невероятен оптимизъм в Норвегия. Там вече се говори за появата на нов нефтен район, в който има от 400 до 600 милиарда барела нефт, чийто добив ще започне през 2020 г.  Геологическата служба на САЩ е преценила, че на Арктика се намират 13 процента от световните запаси от нефт и 30 процента от запасите на природен газ, който e предимно на руска територия. Аляска пък има най-голям нефтен потенциал.

Достатъчна ли е правната регулация

През 2008 г. - една година, след като руска експедиция заби флага на страната на океанското дъно, петте северни държави направиха съвместна декларация с обещанието, че "битка за Арктика" няма да има. Но след няколко години затишие съперничеството отново се изостря. Вицепрезидентът на Статойл Тим Додсон казва: "Гонката за позиции в Арктика започна". Миналият август Роснефт и американската компания Ексон подписаха споразумение за разработката на ресурсите в Карско море, където по прогнози на Геологическата служба на САЩ се намират най-големите в Арктика запаси на природен газ. Тези новини са обнадеждаващи. Още повече, че Арктика в значителна степен е правно регулирана. Основание за това дава Конвенцията на ООН по морското право, която е в действие от 1994 г. Тя определя докъде може да се простира континенталният шелф. Определят се също суверенните права относно териториалните води на крайбрежните държави, действащи зад пределите на 200-милната зона. Тази 200-милна зона се нарича още изключителна икономическа зона, в пределите на която крайбрежната държава може да използва както морското дъно, така и водното пространство. Битката за Арктика според германският "Ханделблат" е преди всичко научно съревнование. Въпросът за това, на кого принадежи Сверният полюс, се определя от убедително представени научни доказателства. Да претендират за него могат само Русия, Норвегия и САЩ, тъй като от страната на полюса между евроазийския и американския континент са разположени хребетите Ломоносов, Менделеев и Алфа. За съжаление, независимо от уверенията в добри намерения, остават много спорни и неуточнени въпроси. Арктическият диалог се разширява, но се разширява и военното присъствие в района. Което не е гаранция, че няма да има ощетени.

-  САЩ ще засилват присъствието си в Арктика, заяви вицепрезидентът на американския аналитичен "Център за морски изследвания" Шери Гудман. Те трябва да защитят интересите си в района. Това е въпрос на национална сигурност. Гудман, която беше и изпълнителен директор на Комисията на военните експерти в Центъра от 1993 до 2001 г., е работила в Министерството на отбраната  в областта на екологичната сигурност. Американският военен и търговски флот, отбелязва Гудман, има за цел да увеличи морския трафик в Арктика.

- Петата китайска арктическа експедиция ще бъде осъществена тази година, съобщи Лу Бин, високопставен служител в Държавното океанографско управление. Той подчерта също, че за изследванията Китай ще разчита на сътрудничеството си с Канада и Исландия. От 1999 г. Китай е реализирал четири арктически експедиции. В момента страната разполага с един ледоразбивач - "Сюелун", а през 2013 г. в действие се очаква да влезе още един.

- Светът няма основания да се опасява от силово противопоставяне между различните страни заради природните ресурси в Арктика, смята Владимир Путин. "Сблъскваме се с различни футуристични предсказания за предстояща битка за Арктика. Ние внимателно следим развитието на ситуацията в региона. И ясно виждаме, че повечето подобни плашещи сценарии нямат реални основания".  В същото време той признава, че Арктика е територия, на която се сблъскват политическите и икономическите интереси на много страни. "Сам в Арктика е трудно да оцелееш", констатира той, допълвайки, че самата природа принуждава държавите да си сътрудничат.


 

БСП огласява днес доклада за договора с ,,Боташ"

автор:Дума

visibility 347

/ брой: 75

Еврото пак се отлага

автор:Дума

visibility 468

/ брой: 75

Руските активи - в полза на Украйна

автор:Дума

visibility 423

/ брой: 75

Полицията разтури лагер на 450 мигранти в Париж

автор:Дума

visibility 347

/ брой: 75

САЩ връщат петролните санкции за Венецуела

автор:Дума

visibility 328

/ брой: 75

Накратко

автор:Дума

visibility 266

/ брой: 75

Признат провал

автор:Евгени Гаврилов

visibility 348

/ брой: 75

Отново за енергийно бедните

visibility 321

/ брой: 75

Липса на отговорност

автор:Александър Урумов

visibility 325

/ брой: 75

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ