Горещ поздрав на чиновниците от всички слоеве

Виталий Димарски
Журналист

Ето, минаха жегите, пак дойде есента, „плачещото небе под краката” на Шевчук, и можем да си отдъхнем, да се върнем към управленческата рутина и под лозунгите и знамето на модернизацията да се уповаваме на мъдростта на природата и Всевишния. Горите с торфените полета, както горяха в революционната 1917-та, така горят и в мирната 2010-та. Чиновниците са убедени, че природата ще възстанови каквото е изгоряло. Тя също и ще наводни торфените полета край Москва… От тук е лесно да си направим извода, че най-ефективният метод за борба с пожарите и сушата си остава молитвата за изпращане на дъжд, която бе отправена в разгара на летния зной, ако разбира се се съгласим с това, че именно Всевишният управлява природата.
Нека да си припомним един интересен исторически факт. Началото на борбата със сушата в Русия датира от 1893 г., когато на свиканото в Саратов събрание на представителите на 11 губернии се изработва програма за земеделски и икономически мерки за борба с това стихийно бедствие. Какво постигнахме за 117 години? Оптимистичното твърдение, че природата сама трябва да се справи с „пирогенния фактор”.
Природата е тежък партньор с големи изисквания, с който е сложно, но необходимо да се намери общ език. В противен случай ще последва наказание.
Катаклизмите от миналото лято струваха много скъпо на държавата. Ако официалният брой на загиналите от пожарите е 52 души, то цифрата на пострадалите от задушливия смог скача на хиляди, че даже и на десетки хиляди. По данни на столичните медици, само количеството на инсултите, регистрирани през юли в града, се е увеличило с 10 процента в сравнение с аналогичния период на миналата година. Смъртността нарасна с 50 процента. След това последва силното обгазяване през август, което доведе не само до преки загуби, но и вероятно ще предизвика скок на онкологичните, белодробните и алергичните заболявания, както и на депресивните състояния.
Към това трябва да добавим милионите хектари затрити селскостопански култури, милиардите рубли, изгорели в огъня на пожарите и изхарчени за гасенето им. И всичко това да го прехвърлим на сметката на непослушната, капризната природа? Да чакаме ли покорно следващия и каприз, като се уповаваме на небесата?
Ако властта наистина иска да извлече уроци от събитията през юли и август, то нека да отдаде длъжното на природата и да определи истинските виновни за връхлетялата ни беда.
Да започнем от най-простото – от противопожарната техника. „Питате, къде са Б-200 (самолетите-амфибии – В.Д.), - раздразнено каза на пресконференцията в началото на август министърът на извънредните ситуации Сергей Шойгу. – Колкото сме могли, толкова сме купили.”
Те успяха да купят четири за цяла Русия. И това при положение, че в страни с голяма площ на горите (съответно и пожароопасни) авиационният парк наброява десетки, че даже и стотици такива самолети. Защо при нас не е така? През 2007 г. влиза в действие Горският кодекс, съгласно който се закриват Държавната горска охрана и други структури, които се грижеха за горите. Резултатите са налице: за три години не само 70 хиляди лесничеи загубиха работата си, но и цялата инфраструктура за потушаване на горските пожари бе докарана до пълна негодност; за сметка на това, авторите на документа получиха много по-„сладки” нови длъжности. Специалистите смятат, че ако в Русия беше запазена службата за охрана на горите, то загубите от лятната катастрофа щяха да бъдат 5-10 пъти по-малко.
„Природата няма лошо време”, - мънкали под носа си отговорните лица, когато още през пролетта синоптиците предупреждаваха за наближаващите жеги. Аномалните температури и изпепеляващият горите и дърветата пожар хванаха властите неподготвени. Не бяха взети никакви превантивни мерки, много ръководители спокойно си бяха излезли в отпуска, без да мислят за възможните последствия от сушата. Струва ли си да се учудваме, че в рейтинга на борещите се с пожарите властите се оказаха на самото дъно на списъка? При това централните власти се сблъскаха освен всичко и с откритото недоволство на народа.
… За всеобщо облекчение лятото приключи. Есен е. Проблемите остават. „Какво ще стане с Родината и с нас?


Авторът е политически наблюдател в “Российская газета”