Горещи ритми

Този извод като че ли се налага повелително, след като човек прочете и най-новата поетична книга на Драгомир Шопов - "И безсмъртно остава сърцето", която издателство "Никола Вапцаров" предложи наскоро на читателите. И това едва ли ще изненада всички, които познават добре творческата и човешката същност на поета. А той е автор на повече от 30-ина поетични и публицистични заглавия, които му отредиха достойно и авторитетно присъствие в съвременния ни литературен живот. Но Драгомир Шопов е преди всичко поет. Стиховете му се отличават с благородния си и дълбоко откровен емоционален свят и самобитната си образна система. В богатия му творчески свят откриваме и преклонението му пред красивата българска природа, прави ни съпричастни и на нежните му любовни пориви, но в същото време ни потапя и в атмосферата на тревожна минорна тоналност, болезнени стонове, мрачни мисли, остри протести, породени от нескончаемите житейски неправди. В това ни убеждават "В една капка дъждовна", "Ветровете нямат възраст", "Ранено време", "Неприютени дни" и др.
Драгомир Шопов е автор с изключително будно критично перо, което с право го нарежда сред най-ярките имена на съвременната ни социална и гражданска поезия. Такъв го виждаме и в най-новото му издание "И безсмъртно остава сърцето". Поетът более и дълбоко страда, наранен от безпрецедентните беди, които мачкат и унижават нашия съвременник. Това се чувства още с докосването ни до първото стихотворение в книгата - "Участ":

"Прозрял накрая земната си участ
на прост плебей, в страдание орисан,
ще разбера, че вече съм научил
защо със сълзи моят стих е писан."
Неговите чувствителни сетива улавят неволите и несгодите на нашия ден, който се задъхва от напрежение и безверие:
"Как да вярвам - си мисля все пак -
щом душите ни вече са пълни
със невяра, със смут и със мрак..."
                   ("Написано нощем")
Днешното ни всекидневие е наистина вече трудно поносимо, то унижава и мачка човешкото достойнство, плоди толкова отчаяние и безперспективност:
"В безкрая запокитен,
светът е без компас.
Тунелът на Ракитин
навярно чака нас."
              ("Реплика")
Подобно настроение битува властно и обезпокояващо в преобладаващата част от стиховете в книгата. Дълбоките социално-нравствени сътресения на времето ни резонират, при това доста респектиращо, в творбите "ХХI век", "Съдба", "Сега", "Спомен" и др.
В новата стихосбирка на Драгомир Шопов са включени и две доста интересни и вълнуващи в тематично-емоционален план поемки. В тях авторът ни въвежда в лабиринта на личните си преживявания, приобщава читателите към естествените и много човешки сантименти - обичта към природата, морето и любимия човек. Но навсякъде стихът му не остава чужд на тъгата и болката и всичко това отеква стресиращо в неспокойната му и чувствителна душевност. За щастие както в живота, така и творчеството си Драгомир Шопов духом не пада сразен от безпощадните житейски ветрове, колкото и жестоки и погубващи да са те. В неговия творчески и човешки натюрел наистина има нещо вапцаровско, за което ни напомня твърде осезаемо стихотворението "Да вървим в пролетта":
"Да вървим, да вървим в пролетта.
Да вървим в подмладеното време."
За жалост бялата Вапцарова пролет "минува ниско над тополите, но не спира тука своя полет". Затова и стиховете на Драгомир Шопов носят високите градуси на днешния напрегнат нагорещен ден.