Грандиозната Миса солемнис ще звучи в София и Русе

Гениалната Миса солемнис на Бетовен ще звучи в изпълнение на Сoфийската филхармония и Националния филхармоничен хор на 12 март в София и на 14 март на Международния музикален фестивал "Мартенски музикални дни" в Русе. На диригентския пулт застава Емил Табаков, а соловите партии са поверени на млади, но вече оценени родни таланти, избрани лично от примата Красимира Стоянова, научи ДУМА от Кремена Николова-Флор, реклама и връзки с медиите на Софийската филхармония. 

Сопраното Стефани Кръстева е направила своя дебют на сцената на Националната опера, печелила е стипендията "С усилия към звездите" по селекция на Красимира Стоянова, както и награди на няколко международни конкурса. Мецосопраното Виолета Радомирска е сред най-талантливите съвременни певици, изявяваща се на големи международни сцени, сред които и "Ла Скала", където дебютира през сезон 2018-2019 в "Електра" на Р. Щраус. Трето поколение певец, Емил Павлов е солист на Държавната опера в Пловдив, а от сезон 2017/2018 и на Софийската опера и балет. Младият тенор е лауреат на много национални и международни конкурси. Басът Валентин Ватев учи при Александрина Милчева и Роберто Скандиуци, а понастоящем работи с Красимира Стоянова. Има подчертан интерес към бароковата и кантатно-ораториалната музика. Солист е на ансамбъла за старинна музика "Neumeyer Consort" в Майнц, с който осъществява запис на ораторията "Израел в Египет" за немската звукозаписна компания "Flexaton". 

Един от най-уважаваните ни диригенти, Емил Табаков се отличава със задълбочен прочит и афинитет към монументални произведения, каквато е и Миса солемнис. Неговите интерпретации на Малер, Брукнер и Бетовен са определяни от музикалната критика като емблематични и проникновени. Маестрото се отнася с огромен респект към партитурата на творбата, която е представял в София през 2014 г.

След софийската публика удоволствие да се насладят на великата Бетовенова творба ще имат и слушателите в Русе. Концертът е включен в програмата на Международния фестивал "Мартенски музикални дни". Срещата на русенци с тази творба става след цели 31 години. В рамките на фестивала, на 18 март 1989 г., Миса солемнис е звучала за последен път в дунавския град в изпълнение на Русенската филхармония, Националния филхармоничен хор (тогава Капела) и солисти от Австрия, Германия и Америка под диригентската палка на Алипи Найденов. 

Най-грандиозният, "величествен" Бетовенов опус, по собственото му определение, негов opus magnum е Missa solemnis, писана почти едновременно с Деветата симфония. В писмото си от 10 март 1824 г. до издателство "Шот" по повод ръкописа на месата Бетовен пише: "Колкото и да ми е трудно да говоря за самия себе си, все пак аз я смятам за най-великото си произведение." И коментарите на съвременниците му са категорични: "Голямата меса на господин Лудвиг ван Бетовен е призната единодушно от всички познавачи за най-забележителното религиозно произведение, което се е появявало от времето на "Месия" на Хендел - както по новаторство, така и по благочестив, боговдъхновен смисъл, изразен във всяка нота, което вероятно е най-важното."