И без престараване в президентската кампания, ако може

Гледах филм, направен по приказка. Осъвременена класическа приказка. Във филма има епизод, в който героите си правят купон за Хелоуин. Явяват се с различни маски и костюми, играят определени роли, но всъщност всеки знае кой кой е и за какво става дума. 
На чуждестранния Хелоуин, доколкото ми е известно, излизат духовете, правят пакости и бели и трябва да бъдат омилостивявани. Ние си имаме кукерски празници, в които гоним злите сили и проправяме път на пролетта и новия живот. Но и Хелоуина сериозно се намесва в битието ни напоследък.
Като гледах филма с маските на Хелоуин, работата ми заприлича на кандидатпрезидентската ни кампания сега. Кандидатите са поканени (някои са се самопоканили) на бал с маски и играят различни роли. 
Разбира се, че не е точно така и нещата са много по-сложни, но за добро или за лошо в България се познаваме добре. Знаем се от горе до долу, от сутрин до вечер, също и през нощта. Наясно сме с това кой от кандидатите какъв е бил, какво може, пасва ли му ролята, с връзки ли е получил тази роля, борил ли се е за нея. Или просто иска да се появи на сцената и да се поклони, макар и по-назад в редицата, на публиката. Кой не иска да му се чуе името и да му се пее песента?
Видимо е, че някои от кандидатите са гротескови, други са безпомощни, трети са глупаво-суетни, четвърти имат нужда от психиатър. Много от кандидатите ни имат разнопосочни зависимости, които им пречат да изпълняват каквато и да е роля, камо ли президентска. 
Бъдещият ни президент едва ли ще бъде стоик, едва ли ще бъде твърд като скала, едва ли ще бъде категорично оцветен политически. Нашият бъдещ президент ще бъде нашата възможност да изберем човек, който да ни представлява сравнително умерено и добре. 
За добро или лошо аз съм полярен човек – силно любя и мразя, лесно прощавам, нападам, после се разкайвам, паля и късам, а после се опитвам да протягам ръка. 
Възможно ли е да има такъв президент? Абсурд. Може да има такъв човек като мене, но такъв президент – не може. 
Че Президентът играе роли всеки ден – различни и сложни, е неизбежност и президентска съдба. Но с цялото си сърце се надявам следващият ни президент да бъде интелигентен, добър, човечен, отворен и да не забравя сърцето си. 
Президентът не може да бъде навсякъде, но сърцето му е нужно да бъде навсякъде – и горе, и долу, и вляво, и вдясно. Не ни трябва президент, който да ни дава акъл всеки ден. Трябва ни президент с акъл за бъдещето. 
Не ни трябва президент, който се подмазва, който е сянка, ехо на политическата и геополитическата конюнктура.
Не ни трябва президент, на когото предварително да са указали пътеката, по която трябва да ни води.  Президентът върви най-отпред, но трябва да може да избира и по-преки пътища, по-възможни за изкачване от всички. Завоите по пътя, когато е нужно, също трябва да са вариант за президента.
Президентът трябва да може и да ускорява движението, и да удря спирачки. С авторитета си и с доверието, което има от хората.
Искам културен президент, който да е чел книги. И който да не мисли, че зала „България“ е зала за тенис на корт или игрище за футбол на малки вратички. 
Не искам президент, чиято глава кънти, докато той говори, и не искам президент, в чието съзнание личното му кариерно оцеляване да е смисъл на живота.
Искам президент, който може да жертва кариерата си, защото има смелостта да изговаря думи като Русия, като Руско-турска освободителна война, като антифашистка борба, като социализъм и достижения на социализма, като бедност, като провал в много сфери на съвременния ни живот.
Искам президент, който слиза от мерцедеса си, върви по улиците и гледа какво се случва. 
Искам президент, който да слезе в селата и да помирише разрухата и нищетата там.
Искам президент, който освен Брюксел, НАТО, Европейски съюз и САЩ, да може да спомене и Китай, и Куба, и Венецуела и да каже, че всички войни са гадни, че няма добри и лоши войни и че е еднакво позорно и трагично да загиват деца в Газа, в Киев, в Русия.
Искам президент, който да държи за реда и който да знае, че ако сега не направи нещо за българите в България, след един или най-много след два мандата в България няма да имаме президент с наставки във фамилното име -ОВ и -ОВА. 
Искам президент с българско име и със сърце от небето до родната ни земя.
В началото написах, че гледах филм приказка, в който всички се маскираха за купон на Хелоуин. 
Президентската кампания трябва да е точно обратното на това – без маски, без карнавални костюми. Кандидатите ни за президенти трябва да са такива, каквито са. Пиарите могат само да ги раздуят и да им създадат временни форми, но в края на краищата и човекът, и президентът трябва да останат при своята същност. 
Ако искат да им повярваме. И ако може – без престараване.

Фейсбук