Гражданското общество на нарцисите

Дайте най-накрая да признаем ясно. В България няма гражданско общество. Има около 10 хиляди софиянци, които се изживяват като такова. Протестите, които тези дни разтърсват България, го доказват отново. "Гражданското общество" се надигна, но още на 15-ата минута от отровната мъгла на виновното минало изплуваха призраците на виковете "червени боклуци" и "кой не скача е червен".
Гражданското общество не може да бъде ляво или дясно. То трябва да е в полза на публичния интерес, а у нас основно като граждани се изживяват хора, които четат Айн Ранд, работят държавна работа, но мразят държавата и се самофантазират като горди независими души, въпреки че излизат от столицата по два пъти годишно. Те не защитават друг интерес освен на своя собствен нарцисизъм.
Защото битката за различна държава, битката за нормални институции и обществен смисъл е битка безцветна. Ако някой иска тя да успее, то политическите пристрастия не би трябвало да имат значение. Гражданското общество трябва да е територия на консенсус, а не сбирщина на хора, които могат да обърнат автомобил на телевизия само защото позицията на тази телевизия не им харесва.
Изобщо онова, което минава за гражданско общество, е в плен на древни фобии, шамански страсти и абсолютно нулев капацитет за съпричастие. Защото тези граждани излязоха по улиците заради новия шеф на ДАНС, но пропуснаха да се появят, когато по същата улица викаха гладните, ядосаните, неспособните да си платят сметките за тока.
"Гражданското общество" се самофантазира като някаква реална сила, но е единствено продукт на градската снобарщина.
Битката за различна държава не минава единствено през битката богатите граждани да са сигурни, че няма да им слушат телефона. Тя може да мине единствено и само през това да има социална справедливост и високи доходи. Всяка друга кауза на шумните граждани е проява единствено на политически конформизъм. Защото всеки техен протест захвърля България все по-дълбоко в блатото.
Вината не е тяхна. Те просто не знаят какво правят. Защото да си гражданин означава да си съпричастен и към нещо друго освен към дебелината на портфейла си и да изчисляваш всичко в пари. Именно защото обществената среда у нас е изключително пазарна, то и гражданското общество се превръща в пазар. А това ражда след себе си отново и отново управления, които мислят само за търговия, никога за справедливост. Без изключения.
Когато един народ тъне в отчайваща бедност, играта на "гражданско общество" в един отделно взет град винаги изглежда перверзна. Защото това пространство се оказа последният изход на партиите, които всъщност не успяха да спечелят изборите. Те се оттеглиха в гражданските територии с надеждата, че като зомбита един ден пак ще могат да възкръснат от пръстта. Заради това, когато чуя, че някой се изкарва гражданин и кряска шумно, винаги се оглеждам да видя от кой политически гроб произлиза.
Това е ситуацията у нас. Гражданското общество на зомбитата просто се опитва да имитира живот.