Губим по 100 млн. евро седмично от извънредните мерки

По 100 млн. евро губи българската икономика за всяка седмица на извънредни мерки заради пандемията, показва анализ на компанията за застраховане на търговски кредити "Юлер Ермес". Според експертите забавянето на ваксинацията акумулира постоянни щети и забавя възстановяването както у нас, така и във всички европейски държави. Според последния доклад на компанията изоставането от имунизационния план на Стария континент с пет седмици вече е нанесло вреди от близо 90 млрд. евро. Сравнението показва, че европейските държави се справят със ситуацията значително по-зле от САЩ и Великобритания, където се поддържат около четири пъти по-високи темпове на ваксинация.

За да наваксат пропуснатото време и да успеят да постигнат набелязаната от Европейската комисия цел за имунизиране на 70% от възрастното население до лятото на 2021 г., властите трябва да действат средно шест пъти по-бързо в сравнение с досегашната ситуация. В противен случай, ако темповете останат непроменени, желаният имунитет може да бъде достигнат чак в края на 2022 г. Според експертите оптимистичният сценарий е възможен при преодоляване на блокажа с производството и дистрибуцията на ваксини до края на първото тримесечие на 2021 г. Това може да стане с откриването на нови производства или одобряването на нови препарати, включително такива, които изискват поставянето на еднократна доза. В такъв случай е реалистично темпът на ваксинация да достигне до 1% от населението седмично, което пък би компенсирало забавянето на старта в третото тримесечие на годината. Калкулацията показва още, че инвестицията във ваксини има висока възвръщаемост, защото е четири пъти по-ниска в сравнение със загубите, които се генерират от блокадите.

Анализаторите на "Юлер Ермес" са категорични, че държавите, които успеят да поддържат високи темпове на имунизиране, не само ще редуцират загубите, но и ще спечелят сериозно икономическо предимство. Напредъкът в процеса ще им позволи разхлабване на мерките, а това ще доведе до увеличаване на потреблението и инвестициите, възстановяване на сектора на услугите и освобождаване на спестяванията. Успехът или неуспехът в тази посока биха имали пряко отражение и върху политическите процеси и доверието в правителствата, предвижда докладът.