Илюстрация Анатолий Станкулов
Хакват нашето Аз
/ брой: 240
РС Македония нагазва отвъд българските "червени линии" и вече хаква националната ни идентичност. Ето примерите.
Най-напред премиерът Зоран Заев определи Климент Охридски като основоположник на македонската духовност. А според реалната история св. Климент е български книжовник, извършил делото си в средновековна България - Велики Преслав и Охрид.
След това дойде оценката на проф. Ангел Димитров от 16-ото заседание на смесената комисия, според която Скопие отказва да признае общата история, а тя е сред основните формулировки на двустранния договор от 2017 г.
Третият пример е статията във в. "Нова Македония" на председателя на Македонската академия на науките и изкуствата (МАНУ) Люпчо Коцарев. В нея той казва, че "македонският език съществува повече от хиляда години и е единственият в татковината ни, която обединява всички македонци - както тези в държавата Македония, така и тези в Пиринската и Беломорската част на Македония. Присъединяването и влизането ни в ЕС ще бъде достойно, само ако македонският език, който съществува повече от хиляда години, се говори не само в Македония, но и в съседните страни." Наглост.
И накрая - изявлението на външния министър Буяр Османи, че "България е имала неприемлив за XX век подход да кара хората да вярват в една истина. Трябва да има мултиперспективност и хората да интерпретират нещата така, както си искат. Трябва да въведем принципа на мултиперспективност за определени събития, личности и исторически периоди." Сиреч, и Борис I може да се окаже основоположник на македонската духовност.
Не е изненада, че Скопие не признава общата ни история от средата на ХIХ век до 1944 г. Но да посегнеш на най-значими периоди от българската държавност, да ги отмъкнеш за липсващата ти иначе национална памет, е направо сатанизъм. С "мултиперспективността" утре РСМ ще си припише и глаголицата, и кирилицата като единствено нейно дело и наследство.
Така че, ако новите управляващи вдигнат ветото за еврочленството на РСМ, ще озлочестят не просто историята и паметта, а националната ни идентичност, българското Аз.