Хармония и нравствена извисеност

Валери Петров е хармонична мярка за нравственост - нравственост към собственото творчество, нравствено отношение към великата традиция на българската поезия, нравственост на социалната позиция. Това ни е необходимо особено сега, в началото на този трагично-драматичен век, когато зловещата хидра на омразата надига своите глави, когато разединението, общественото напрежение и пагубната конфронтация се подклаждат от вчерашни и днешни демагози. С цялата си същност на човек и гражданин, с лириката и сатирата си, със своите пиеси и киносценарии поетът цял живот се противопоставяше на омразата. Ако трябва с една фраза да определим главната насоченост на неговото творчество, ще кажем, че това е библейското противопоставяне на Давид срещу Голиат. Давид на Любовта, Истината, Хармонията, Справедливостта, Изкуството въстава срещу Голиат на Лъжата, Омразата, Злото. Зад по шумановски искрящите думи на Валери Петров, зад приказната феерия на състояния, цветове и дълбоки прозрения често пъти надничат тъгата и състраданието, но никога скепсисът и безверието. Затова любовта, която е главно действащо лице и основен импулс в творчеството на поета, непрекъснато ражда вяра. Вяра, че човек може да бъде променен, че неговата душа може да бъде спасена от вътрешните пропасти на насилие, егоизъм и зломислие, които латентно дремят у всеки индивид.
Не всичко е загубено, трябва да си повтаряме, щом има такива поети. Не всичко е загубено, щом знаем, че там, на малката уличка "Елин Пелин", продължава да живее духът на нежния човек и лирик Валери Петров. Може би всеки миг като Палечко той ще тръгне по софийските улици, както вече повече от половин век неговата поезия върви по пътищата на нашите сърца. Може би тази поезия, проповядваща любов и доброта, състрадание и милосърдие, ще ни върне към Човешкото у нас, ще озари очите ни със светлината на Доброто, зад чиито открехнати двери шепне бъдещето.