Москва ли провокира антиевропейските настроения или Брюксел?

С агресивното клише “Чемодан, вокзал, Москва!” десните нападат всекиго, който се различава от тях с по-реалистичния си поглед върху събитията по света и у нас. Гневят се дори защо “копейките” не пращат децата си да учат и работят в Русия. А отговорът е много прост - защото набедените са “копейки” само в съзнанието на своите опоненти. Особено на онези с привилегиите в предишното време. На “копейките” не им се налага да чистят като тях  биографиите си. В преобладаващата си част не произхождат  от висшата номенклатура, не са ползвали предимства заради статута на родителите си, че и съветски възпитаници не са. И сега могат да говорят онова, което мислят. 
Партизански син, с когото сме почти връстници, уверява, че направил житейския си избор още като 15-годишен. Любопитно е да се види в профила му какво е сторил, след като се е осъзнал. Отишъл да следва в Московския държавен университет “Ломоносов”… Но сега не той, а аз минавам за “копейка”. При все че още в шести клас си пишех с оперния певец Брус Стайгърс от Питсбърг, кореспондирах си с есперантисти от Белгия, Англия, Испания, дори от Аржентина. Пращаха ми плочи, картички с изгледи, научавах какъв е животът там. И сега не съм нито с антиевропейска, нито с проруска позиция, просто виждам процесите и явленията, каквито са, а не както ми се онези, които бият тревога, че изборът на Йотова за президент е път към излизането на страната ни от ЕС, ще припомня, че заявлението за членството на България в Евросъюза бе подадено не от кое и да е правителство, а от кабинета на Жан Виденов. Това се случи на 16 декември 1995 г., като два дни по-рано моя милост заедно с депутатите от БСП и колеги от други партии подкрепихме с гласа си съответното парламентарно решение. Ще припомня още, че пълноправното ни членство стана факт при президент Първанов и премиер Станишев. И че съм участвал активно в отварянето и затварянето на глави в преговорния процес.
Бидейки с проевропейски нагласи и действия обаче, не мога да не отбележа онова, за което повечето десни си затварят очите - ЕС загуби доста от привлекателността, която имаше в края на миналия и началото на новия век. Според някои социолози нарастването на евроскептицизма у нас се дължи на масовата липса на познания за ЕС. По-скоро е обратното - недостатъчната информация с какво се занимават евроинституциите доведе до първоначалната висока оценка на повечето българи за Евросъюза. Настъпилото отрезвяване беше неизбежно, особено когато се видя, че при толкова много проблеми Брюксел се занимава с капачките на пластмасовите бутилки и щастливите кокошки. А в онова, което е важно за по-добър живот на хората, се затъва все повече. Цената на природния газ в ЕС например стана 12 пъти по-висока от тази в САЩ!!! У нас се върви към увеличаване с около 30 процента, но при тази огромна разлика отвъд и отсам Атлантика това вероятно е само първата крачка. Рязкото поскъпване се дължи на недалновидната политика на Брюксел. Вместо диверсификация на енергийните доставки ЕС замени един монополист с друг. Заради санкциите срещу Русия и войната в Близкия Изток разчитаме опасно много на втечнения газ от САЩ. Но ако утре на някого като Тръмп му хрумне да спре и тези доставки, какво ще правим? Или и това просто ще се отчете като грешка, пак в ушърб на хората, разбира се, а не на евроначалниците? Както се случи със “зеления преход”, довел до опасност от затваряне на ТЕЦ-ове  и намаляване дела на ядрената енергия. Да не говорим за огромния приток на мигранти, и то такива, които нито искат, нито могат да се интегрират. Да не говорим също, че вместо свобода на словото вече имаме политическа коректност. Че униформеното мислене беше заменено пак с такова, но с обратен знак. Пропагандата претърпя същата трансформация, но не си отиде. А вместо плурализъм на мненията, години наред от екрана ни поучават едни и същи анализатори, които при това са на едни и същи позиции.
Всичко това е само част от причините за нарастващия евроскептицизъм, който няма как да се обяснява само с руската пропаганда. Да, тя е факт, но влиянието й не е чак такова, каквото смятат десните. Основният удар върху авторитета на ЕС идва от Брюксел. От значителна част от решенията, които се вземат там, от политиците, които ги приемат. Ето защо промяна е нужна тъкмо в столицата на Евросъюза. В политиците, които се избират за работа там, в техните решения, в политиката, която се формулира в Брюксел и  се осъществява както общо, така и във всяка страна-членка. Това настояване няма как да е продиктувано от Москва или да е в нейна полза. Напротив, тъкмо то е истинското проевропейско поведение. 
Не е ясно дали Йотова ще успее да промени нещо в политиката на ЕС, но тя има разбирането, че това е необходимо. При опонента й подобно желание не се забеляза и това в немалка степен повлия за изхода от президентските избори.