Хайде да не прекаляваме!

Лицемерната, пуритански пресилената, престорено морализаторската кампания срещу видни представители на киноиндустрията в Холивуд, включително срещу големия Кевин Спейси, за това, че някога си поискал и някой не му устоял, отприщена след разобличаването на Харви Уайнстийн, е доказателство колко е вредна - тук съм съгласен с Бойко Борисов - "свободата да се хейти всичко, което се прави". Горд съм, че жена ми, Катрин Деньов и Бриджид Бардо осъдиха фалшивото възмущение на приелите "неприличното предложение". Да го огласиш, след като десетилетие си "отпивала от чашата на търпението, за да не прелее" - с този слушателски афоризъм ме събуди "Рано в неделя" на 14.01.2018 г. Истински неморално е да биеш тревога срещу мъжкото "насилие", след като, вместо да пишеш до прокурора и гилдията, си легнала, за да получиш ролята или работата.
След тези думи съм в графата "противник на Истанбулската конвенция", но позволете ми да попитам: Защо почувствалите се "различни", подслонили се под термина "социален пол", парадират със своята "необикновеност"? Не прикриват ли парадите им самочувствието им на недооценени, макар че много великани в науката и изкуството са били и са като тях? Не подчертават ли те "сбъркаността" им, колкото и условна да е тази характеристика днес? Ако са сбирки за търсене на партньор, защо трябва да са парадни? Не трябва ли да се сближават и сдружават на вечеринки, купони, терени и в "клубове по интереси" да решават въпроса с либидото? Може и след писмено съгласие, ако желаят.
Защо ние, обикновените, не се нуждаем от подобно "признание"? Защо не се чувстваме сгрешени, подпечатани от природата? Защо не парадираме, не демонстрираме като стадо или глутница - това означава английската дума pride - генетичната си предопределеност? Изключването на генетично обременените от групата на "нормалните" е вече атавизъм. Няма нужда от героизъм и настървение в борбата да ни забележат. Равни сме в правата си и в борбата си. Има си държавни органи, наказващи отклоненията от правните норми. Стига да искаш, можеш да препотвърдиш "нагласата" си и с помощта на медицината. Тогава защо се шуми толкова?
Защо ни налагат да премахнем стереотипа момчето в мъжки (сини), а момичето в женски (розови) дрехи, след като знаем за риска от промяна на усещането за пол (клиничните случаи са описани), който може да превърне живота им в трагедия? Няма смислен отговор и на въпроса защо "социалният пол" е приоритет в демократичното общество.
Исканията за повече защита може и да са оправдани, но унижените и оскърбените трябва да я задействат, а не да търпят насилниците. Това не е свързано с признаването на тяхната различност. Случайно ли Великобритания първо ще подсили защитата - и БСП предложи именно законодателни промени, - а после, но не под диктат, ще обсъжда одобряването на конвенцията? Защо и Б.Б. побърза да поеме слугински ангажимент, преди да има яснота и пълна осведоменост? Защо ни е срам да си го кажем? Защо ненужно се снишаваме пред Европа? За да не ни отбие от хранилката ли? Колко жалко!
Написаното отива към своя финал - перифразирам Георги Ангелов в "Библиотеката" по БНТ на 20.01.2018 г. преди края на разговора му за есето с проф. Александър Шурбанов, който "все по-малко усеща грижата към българския език". За някои ще е празна декларация, но за да отговоря на лицемерната настоятелност на Цветан Цветанов, потвърждавам известното за мен:
Не съм се слагал на жена против волята й и съм против клейменето на ухажването. Няма да цитирам поговорката за прекалената святост, отнасяща се и за онези, които си го търсят, защото има и такива. Превземката, каквато днес ми натрапват кинозвездички, скърбящи по изгубеното си преди години благочестие, подхожда повече на Беатриче, отколкото на Опра. За щастие малцина българки се присъединиха към истерията "Me too!", в мой превод "И мене също!". Може и да не сме докрай изрядни, но уважаваме мъжките си момичета не само защото ни търпят. Имаме и хубави песни за тях. Не само изпятата от Маргарита Хранова и Стефан Данаилов по текст на Недялко Йорданов. И въпреки че "ветрове ни гонят през нощните клади"*, ще ги защитим, дори и в Кьолн, ако ще и да пострадаме от насилници.
Г-да редактори, моля ви, дайте място на желаещите да ми отговорят.

* "Ветрове гонят ме през нощните клади и косачи раздират без пощада душата ми млада" - изпято от голямата Лили Иванова.