Крум Зарков: Антикорупцията е необходимо, но недостатъчно условие за прогресивна промяна

По повод 135 години от основаването на БСП председателят на Националния съвет на  партията Крум Зарков говори с Лорън Балхорн и Мадлен Николова за списание „Джакобин“. Поема ли партията по нов път или се завръща към своите корени? Как се вписват организационните промени и манифеста „Социализмът на нашия век“ в по-широката стратегия за обновление на партията? Как столетницата смята да се противопостави на съвременни предизвикателства като безпрецедентните последствия от климатичната криза, разрастващите се военни конфликти и корпоративното заграбване на общите блага?

ЛБ: Разкажете ни как се политизирахте? Как така станахте социалист, какво Ви привлече към БСП конкретно?
- За да разберете тази траектория, трябва да разберете какво представлява БСП в българската политика. През 1990 г. БСП наследява Българската комунистическа партия, която от своя страна произлиза от Българската работническа социалдемократическа партия. Тази поредица от трансформации е уникална. С настъпването на така наречения „край на историята“ през 90-те БСП трансформира не само себе си, но и българската политическа система — от еднопартиен режим към демократичен. Благодарение на ролята, която изиграва в установяването на парламентарната демокрация, БСП е в позиция да консолидира левицата в структура, обединяваща всички вече съществуващи социалдемократически и комунистически течения. 
Роден съм през 1982 г. Когато навърших пълнолетие, БСП беше практически единствената лява партия. Както много българи, родени през 80-те години, и аз учих в чужбина. Във Франция се натъкнах на идеи, които ме спечелиха за лявата кауза. Когато се върнах в България, вече знаех какви са политическите ми възгледи и че искам да се занимавам с политика. БСП ме привлече по три основни линии. От една страна, тя беше достатъчно голяма, за да управлява или да бъде основна опозиция. От друга страна, в партията имаше динамичен вътрешнопартиен живот, какъвто не съществуваше никъде другаде. По-късно, когато станах народен представител, бях подготвен за тази роля, защото бях калил характера си в Националния съвет на БСП с всички вътрешни борби, които това предполагаше. И трето, имах роднини в БСП, както много други в страна от 8 милиона души, от които 1,5 милиона някога бяха поддръжници на партията.

ЛБ: Описахте БСП като конфедерация на леви течения. На международно ниво партията принадлежи към мейнстрийма на социалдемокрацията, Партията на европейските социалисти, но сред нейната членска маса комунистическата традиция е все още жива. Слоганът на събора на Бузлуджа тази година е „социализъм с бъдеще“. Кой социализъм имате предвид?
- Силата на БСП произлизаше от това, че признаваше тези различия, вместо да ги замита под килима. Различните лидери на партията са били близки до едни или други течения. Сергей Станишев, който оглавяваше БСП в средата на първото десетилетие на века, след това стана председател на Партията на европейските социалисти. През последните години Корнелия Нинова заложи много повече на националистическата реторика.
Комунизмът в България беше държавна, еднопартийна система, изградена около идеята за национална изключителност. Това течение вероятно е трудно за разбиране в Западна Европа и лично аз не смятам, че то има бъдеще, но то съществува сред така наречените „консервативни социалисти“. В този смисъл БСП се развива чрез своите лидери, но не в изолация от националния и европейския контекст. Консервативният завой на БСП съвпадна с консервативната вълна в цяла Европа. Можем да научим много от тази страница в историята на партията, но тя вече е затворена.
Сега се опитвам да яхна друга вълна, а именно възраждането на идеологиите. „Краят на историята“ приключи. Политическата криза в България с изборите на всеки шест месеца е ясен индикатор за системен проблем. Тази криза не може да бъде решена просто чрез избирането на по-малко корумпирани или по-интелигентни политици. Тръмп може и да представлява последната фаза от персонализацията на политиката, но несправедливостта не е просто бъг в системата. Политици като Бърни Сандърс се опитват да наложат тази идея в обществения дискурс от десетилетия и усилията им най-накрая дават резултат.

МН: Четейки манифеста и слушайки дебатите в партията, изглежда, че си давате сметка, че подобен системен и структурен анализ не е присъщ за повечето хора. Виждате ли ролята на БСП в това да „просвети масите“, така да се каже?
- Една политическа партия има три основни задачи. Първата е представителство, втората е да дефинира легитимен интерес, който да бъде представляван, и третата е педагогическа. БСП е единствената партия в България, чиито членове вярват в идеология. Но за много членове това също изглежда странно; те смятат нашия манифест за интелектуално упражнение, а не за прагматичен политически ход.
Нашата педагогическа работа днес има две измерения. Като начало, трябва да си припомним за какво служи политиката: длъжни сме да си го припомним, защото гласоподавателите ни изгониха от парламента. За много членове това изглежда като края на партията. Разбираемо е, тъй като БСП беше на власт 45 години, а през последвалите 35 години беше или основна опозиция, или управляваща партия.
Но нашият манифест е и напомняне, че съществуваме от 135 години, независимо от изборните ни резултати. Хората, които са се събрали на този връх преди 135 години, не са били нито депутати, нито министри, но ние все още почитаме техните идеи. Разбира се, че трябва да се модернизираме и да бъдем по-гъвкави, адекватни, по-добре организирани, с по-силно присъствие в социалните мрежи и така нататък. Но не бива да забравяме защо правим всичко това. Вътрешните ми опоненти казват: „Този наш нов лидер нищо не прави. Не ни трябва манифест, а манифестация.“ Но манифестация срещу какво? Срещу кого? Аз казвам — срещу капитализма и за нов тип общество.

ЛБ: След изборите БСП за първи път в близката история не е парламентарно представена сила. Непосредствено преди изборите редица депутати се присъединиха към новата партия на премиера Румен Радев. Възможно ли е това в крайна сметка да се окаже „благословия под прикритие“, в смисъл че разкрива кой наистина приема социализма насериозно и кой е използвал партията като трамплин за кариерното си развитие?
- Е, това би бил най-добрият сценарий. Възможен е обаче и друг сценарий. Това, че не влязохме в парламента, беше тежък удар. Ако бяхме останали там, щяхме да правим това, което правим и сега, но използвайки и народното събрание като трибуна. Така че, ако питате дали е благословия, не, не е благословия. Но ако питате дали беше несправедливо да бъдем изгонени, бих казал също не, беше съвсем логично и очаквано. 

МН: По време на представянето на манифеста вчера казахте, че важният въпрос не е как партията стигна от 7 до 3 процента, а от 27 до 7 процента. Какъв е вашият отговор на този въпрос?
- Ясно е защо паднахме от 7 на 3 процента: защото бяхме част от коалиция с олигарси. Когато твърдиш, че си социалист и борец срещу олигархията, но влезеш в такова управление, биваш наказан много по-сурово от останалите партии, защото очакванията към тях са различни.
Но причините за драматичния дългосрочен упадък на БСП са по-сложни, макар сходни тенденции да се наблюдават в цяла Централна и Източна Европа. Социалистическите партии в региона наследиха социалистическото минало и бяха принудени да развият противоречиви перспективи към него. През 90-те години вътре в партията изпитвахме носталгия по този период, твърдейки, че всичко е било перфектно и че по някакъв начин сме били ограбени. Извън партията обаче отхвърляхме почти всичко, свързано със социализма. Така създадохме очакване, че ще се борим за социалистическото наследство, но когато дойдохме на власт, в крайна сметка разградихме голяма част от него. За това противоречие, и в известен смисъл заблуда, в крайна сметка бяхме наказани от избирателите.
Разбира се, това не беше в следствие от решение на един партиен лидер или ръководство, това беше духът на времето. Западът, от когото БСП търсеше легитимация, възложи на партията изпълнението на неолибералната шокова доктрина: да извърши приватизацията, да създаде пазари и да отвори икономиката за чуждестранни инвестиции, тоест пълната противоположност на социализма. В същото време това историческо противоречие превърна БСП в единствената бивша комунистическа партия в Източния блок, която оцеля 35 години след падането на социализма и получи възможността да се преобрази.
Това, което предлагам днес, е да предвидим точния момент за нова трансформация, подобно на това, което направиха комунистите през 80-те години, прилагайки промени, които предусещаха, че така или иначе предстоят. Днес може да оценяваме тези промени положително или отрицателно, но важното е, че усещаме как нещо се заражда отдолу нагоре. Имаме възможност да се изправим след това поражение и да направим равносметка за промените в партията и страната, преди трансформацията да ни бъде наложена насила. Това е задачата.

МН: За кратко БСП се колебае да приложи шокова терапия през 90-те години, опитвайки се да изгради „капитализъм с човешко лице“, но в крайна сметка е принудена да капитулира под натиска на пазара. Смятате ли, че процесите, които текат днес на световно ниво, са по-благоприятни за прогресивен политически завой конкретно в България?
- Ами, да. Наскоро прочетох, че в България пропастта между единия процент и останалите 99 процента е по-дълбока дори от тази в САЩ. САЩ са най-неравното общество, което човек може да си представи, но там живеят 350 милиона души. Единият процент и останалите 99 процента не се срещат. България е с население от 5,5 милиона, тук буквално се разминаваме с този един процент на улицата! Докога мнозинството ще търпи това? Елитите са присвоили цялата власт, целия капитал, те контролират всички чуждестранни инвестиции. Каква парламентарна демокрация може да съществува при тези условия?
Реалната властова структура в България е напълно откъсната от парламента. Преди имахме две отделни субекта: държавата и мафията. Но те официализираха своето сливане. Изграждат свои собствени партии и купуват изборите глас по глас! В региони с само един голям работодател как изобщо си представяте да се води социален диалог?
Българите стават все по-чувствителни към тази властова структура. Признавам, че малко хора виждат в БСП сила, способна да се пребори с нея, но усещат, че борбата е задължителна. Политическата битка е за това кой ще застане начело на тази борба, а ако БСП зададе правилните въпроси, може и да има шанс. Откакто публикувахме манифеста, журналисти ме питат „Какви ги говорите? Луди ли сте, ще преодолявате капитализма?“ Направо са изумени! 
Аз съм председател на Българската социалистическа партия, но също така съм и юрист. Бях министър на правосъдието и някои от основните ми политически битки са били срещу корупцията и за върховенството на правото. Трябва да изкореним корупцията, това е задължително условие за каквато и да е прогресивна промяна. Но то не е достатъчно.

ЛБ: Изглежда, че повечето българи гледат на политиката през призмата на корупцията и борбата с нея. Те смятат богатите и политиците за корумпирани, но сякаш не мислят през класи и не се идентифицират с конкретна социална група, камо ли с класов конфликт. В известна степен са се поамериканчили, всеки се смята за „временно затруднен милионер“. Мислите ли, че БСП може да запознае едно ново поколение със социалистическите идеи?
- Наблюдението ви е точно, но това не е вина на хората. Те идентифицират проблемите така, както се появяват във всекидневието им, например когато от тях се очаква да платят под масата за уж безплатни обществени услуги. Нашият лозунг днес е „Социализъм с бъдеще“. Осъзнавам, че няма да сме в парламента през следващите няколко години, но залагам на бъдещето. Моят залог е, че в крайна сметка ще преодолеем корупцията, защото хората просто вече не са склонни да я толерират и приемат.
Ако ли не, ще си останем с този елементарен дебат на тема „честни“ срещу „корумпирани“. Истинският демократичен диалог изисква идеологии или партии, които се борят за своите програми отвъд категориите на „доброто“ и „злото“. Не може да убедиш някого в ползите от демократичния социализъм в страна, в която можеш да заобиколиш правилата като си платиш. Социализмът се нуждае от правила, а правилата се нуждаят от върховенство на правото.
В един идеален свят социалистическата партия би се борила с корупцията, докато се бори за социализъм. Но в българския контекст борбата с корупцията е на първо място. На последните избори гражданите се мобилизираха много ясно срещу корупцията и изхвърлиха корумпираните партии от властта. Все още усещаме напрежението във въздуха. На един корупционен скандал разстояние сме от избухване на истински гняв срещу сливането на мафията и политическия елит през последните тридесет години. То стана непоносимо.
Политически смятам, че сме преминали тази антикорупционна фаза, но не и практически. През идните години хората ще започнат да забелязват все повече как правната система е устроена така, че да генерира неравенства. И тук се появяваме ние.

МН: Говорите много за противопоставяне на корпоративната власт, сам казвате, че в България тази власт е концентрирана в ръцете на петима души.
- Не петима, да кажем петнадесет. (Смее се)

МН: Все пак опозиционни политици, които представляваха по-малка заплаха за корпоративни интереси, се сблъскаха с жестока държавна репресия, като кмета на Варна Благомир Коцев, който беше арестуван миналата година. Не се ли страхувате, че ще се сблъскате със същото?
- Аз говоря открито срещу мафията и не се страхувам от корпоративните босове. Не се страхувам да назовавам и чуждестранни компании. Посочвам истинския проблем: монополите, които оказват пагубно влияние върху работещите хора. Свободният пазар уж се базира на конкуренция. Но къде е тази конкуренция? Балансът на силите между чуждестранните компании и местните предприемачи е такъв, че свободна конкуренция всъщност няма. Едните просто се предадоха на другите.
Но по вашия въпрос за това как да се борим с неравенствата: от политическа гледна точка класическият инструмент е данъчната система. Ние имаме най-неравната данъчна система в Европа, а може би и в света. Имаме плосък данък от 10% върху личните доходи, но също така 10% корпоративен данък и 5% данък върху дивидентите, докато ДДС е 20%! Това дори не е просто плосък данък, а брутално регресивна система. БСП е единствената партия, която поставя този въпрос на масата в момент, когато бюджетният дефицит на страната е извън контрол. Така корпоративните интереси ще бъдат засегнати. 
Партиите в парламента не се вълнуват от това. За тях единственото решение на бюджетните дефицити са неолибералните мерки за строги икономии и съкращенията на социалните разходи. В момента държавата тегли заеми, за да покрива социалните си плащания. Големият въпрос е кой ще поеме тежестта на преодоляването на дефицита? Очевидно това няма да е единия процент, а работещите хора.
Неолибералната машина за промиване на мозъци в България пропагандира, че капитализмът и демокрацията са двете страни на една и съща монета. Ако не си ентусиазиран поддръжник на капитализма, те изкарват антидемократ, носталгичен комунист. Плоският данък се явява символ на новото и прогреса, докато прогресивното данъчно облагане се разглежда като вдигане на данъците за всички. Това са трудни за разбиване клишета и ще трябва да работим здраво в тази посока. Дори самото поставяне на този въпрос, по който имаше пълен консенсус в продължение на 15 години, вече би било една малка победа.
Събор на БСП на Бузлуджа, 2026. Снимка: Мадлен Николова

МН: Новият манифест говори много за климатичната криза, тема, която практически отсъства от обществения дебат в България от началото на този цикъл на нестабилност. Екологичното движение беше едно от малкото успешни социални движения в най-новата история на България. Смятате ли да се обърнете към неговото наследство при изграждането на съюзи около този въпрос?
- Всъщност точно тези движения родиха първите дисиденти срещу управлението на Комунистическата партия. Нашият манифест стъпва върху разбирането, че капитализмът, днес повече от всякога, е разрушителен. Той разрушава международния правен ред; разрушава обществото чрез неравенството; разрушава планетата.
Права сте, през последните десет години думата „зелен“ придоби отрицателна конотация, като нещо, което противоречи на интересите на мнозинството. На Европейската зелена сделка също се гледаше (и до известна степен с право) като на по-голям проблем от самото изменение на климата. Трябва да обърнем тази тенденция. Трябва да променим начина, по който потребяваме, живеем и взаимодействаме с околната среда. Но тогава идва класическият марксистки въпрос: кой ще плати за това? Замърсителите ли, или тези, които страдат от замърсяването? Проблемът със Зелената сделка беше, че тя предложи страдащите да платят за трансформацията, ако въобще такава се състои.
В допълнение, привързаността на България към въглищните централи е икономическа, социална и културна. Тяхното незабавно затваряне би взривило социална и промишлена бомба. Синдикатите, които се борят за работните места във въглищните централи, имат разумни искания и ние трябва да работим с тях. Предложенията на Европейската комисия за преквалификация на миньори в градинари са неприложими и несериозни. Говорим за хора, които се гордеят със своя труд и с приноса си към националната икономика. 

ЛБ: Вие посочихте три основни задачи пред партията: консолидиране, организиране и реализиране. Също така казахте, че партията вече не може да си позволи да има клонове с повече членове, отколкото избиратели. Факт е, че БСП има тромава организация, наследена от еднопартийната държава, с целия съпътстващ я товар. Как възнамерявате да я превърнете в модерна социалистическа партия?
- Е, това е въпрос за един милион долара. Но преди всичко, да, ние разгледахме нашата структура и тя вече не е адекватна. Разминаването между броя на партийните членове и гласоподавателите се дължи на изкривените стимули в начина, по който работи представителството в партията. Голям брой членове осигурява повече делегати, а оттам и повече власт. Ако не сте особено честен партиен активист, може да се изкушите да измислите дълъг списък с членове на вашата местна организация. Това продължава с години. Затова първата ни задача е да организираме партията така, че да отразим факта, че тя вече няма един милион членове, а по-скоро 100 000 поддръжници.
Второ, партията трябва да отразява политическите реалности. В демокрациите активните граждани не са активни само пред урните. Те се ангажират с политика всеки ден, по много пъти на ден, дори да е само онлайн. Трябва да навлезем в тези виртуални пространства за политически дебати и дейности. Организацията трябва да отразява този мрежов аспект на политиката и да се откаже от строго йерархичните структури в полза на много по-гъвкав и реактивен модел.
Това означава да можем да казваме правилните неща в дебатите, но същевременно да бъдем разпознавани не просто като инфлуенсъри, а като реална структура, нещо осезаемо. Мисля, че това е малко по-лесно за постигане в България, не само защото сме по-малка страна, но и защото дори след изборите срещаме много хора — медицинска сестра в поликлиниката, таксиметровия шофьор, които този път не са гласували за БСП, но все още се разпознават в партията. Въпросът е как да ги ангажираме отново по един или друг начин.
Защо това се оказва толкова трудно? Казано простичко, партийните лидери не харесват този тип организация, защото не могат да я контролират. Тази есен ще опитам да внеса промени в устава на партията. За да се уверя, че те са устойчиви, ще се опитам да включа всички партийни членове във вземането на решения, както направих и с манифеста, вместо първо да искам одобрение от Националния съвет. Това означава също, че поемам пълна лична отговорност. Залагам си главата и ако това се провали, си тръгвам.

МН: Има една често цитирана фраза на Димитър Благоев, че три четвърти от вътрешната политика на България се решава на международната сцена. Днес обаче международната политика, подобно на климатичната криза, отсъства от българския политически живот, с изключение на войната в Украйна. Искате ли да изведете международната политика на преден план? Вие вероятно сте единственият политик в страната, който се осмелява да произнесе думата империализъм например.
- Не е въпрос на желание, темата ще се наложи сама. Войната в Украйна не може да бъде замразена: тя или ще приключи по един или друг начин, или ще се разрасне. Военен сблъсък между европейските държави и Русия би бил толкова опустошителен сценарий за всички, че единствената разумна политическа позиция е да се направи опит той да бъде предотвратен.
Войната в Иран и войната в Газа също са катализатори за подновения интерес към международната политика. Българите следят какво се случва в Газа, но не говорят за това. За това има две възможни обяснения. Българите може би смятат, че страната не е решаващ фактор в тези конфликти, което е разбираемо. Другото възможно обяснение обаче е, че членството на България в НАТО и ЕС не ? позволява да действа като суверенна държава: ние просто следваме волята на по-силните държави.
Аз твърдя, че България разполага с инструментите да влияе на тези организации. Можем да се противопоставим на тяхната официална позиция и българите все повече очакват точно това от своето правителство. Това очакване е ново и е резултат от страха, който тези войни пораждат.

ЛБ: В речта си говорихте за антифашистката традиция, а тя е и една от темите в манифеста. Крайната десница е във възход навсякъде, но в България тя изглежда сравнително незначителна. Как бихте оценили заплахата от крайната десница в България днес? Опасение ли е това за левицата?
- Да, виждаме я като заплаха и така трябва да бъде. Заплахата от фашизъм се проявява не само в крайно десните партии, а и във много формации, които насърчават дискриминация, унижение и прокорпоративна политика. Не съм склонен да наричам фашизъм всичко, с което не съм съгласен, но не мога да остана сляп за възраждането на дехуманизиращи идеологии. Историческата мисия на БСП е да се бори с тях.
Разбира се, с паметта за антифашизма може да се злоупотребява политически. Изискват се много честност и знания, за да се разграничи автентичният антифашизъм от опитите да отречеш легитимността на опонента си. Но ние трябва да водим истинска политическа борба срещу фашизма, както в неговите очевидни и страшни форми, като ежегодния крайнодесен марш в София, където хора в черни униформи с нацистки символи носят факли, така и в по-коварните му прояви като отричането на правото на другия да съществува.

МН: За мнозина бъдещето ни сякаш се стопява под тежестта на климатичния колапс, корпоративното завладяване на демократичните институции и безкрайните войни. Какво Ви дава надежда, че все още можем да сменим посоката?
- За България това, което ми дава надежда, е, че демократичният рефлекс наистина расте вътре в нашето общество. Българите няма да приемат да загубят свободата си, първоначално в политически план, но с времето ще видят, че свободата им бива отнемана и в икономически.