Хазартът на Ердоган

Турският парламент трябва да одобри в понеделник изпращането на турските войски в Либия, чиято цел е да подкрепят притиснатото в ъгъла Правителство на националното съгласие (ПНС) на премиера Фаиз Сарадж срещу Либийската национална армия (ЛНА) на фелдмаршал Халифа Хафтар, която е на път да превземе столицата Триполи.

Изглежда президентът Реджеп Ердоган се е отдал на геополитически хазарт и си прави сметки без кръчмаря. Първо, на сцената на 4-годишното либийско двувластие ПНС е слабо правителство, зад него стоят ислямистки групировки, свързани с "Ал Кайда". То е сформирано в чужбина, но не след избори, поради което е нелегитимно. В същото време Хафтар контролира вече 2/3 от Либия и е подкрепян от законен парламент, който поради конфликта с Триполи се изнесе и заседава в източния град Тобрук.

Второ, по различни причини Хафтар е подкрепян от важни сили. От ЕС - защото армията му има потенциала да спре мигрантските вълни от Либия към Европа. Хафтар вече бе обещал да разположи по 4000-километровото либийското крайбрежие гарнизони от по 150-200 военни за спиране на мигрантите. Освен това ЕС осъди меморандума на ПНС с Турция за разграничаване на юрисдикцията в Средиземноморието, което засегна по-специално Гърция и Република Кипър. Пък и компании на ЕС, предимно френски, виждат в Хафтар гаранции да спечелят от следвоенното възстановяване на Либия, а "Тотал" - да добива нефт там. Кайро е срещу ПНС, защото меморандумът му с Анкара засяга енергоинтересите му, а и защото противникът му Хафтар може да се справи с ислямистките терористи, застрашаващи Египет. По същата причина, но и заради възможности за бизнес с либийския нефт и газ, чиито залежи се оценяват на $6 трилиона, Хафтар е подкрепян от арабския свят, включително от Саудитска Арабия. Той се радва на подкрепата и на Москва, която вижда в негово лице опция за засилено присъствие в Африка и изобщо срещу хегемонизма на САЩ.

Трето, макар и международно признат, Фаиз Сарадж има подкрепата единствено на САЩ и Катар. На САЩ - заради подетата от тях хибридна геополитическа война срещу Русия; Катар пък поради други, по-несъществени причини.

Така че Ердоган ще тича срещу вятъра, ако изпрати турски войски в Триполи, или пък се отдаде на имперска носталгия (Либия е влизала в Османската империя). Отношенията му с ЕС и част от арабския свят са наострени, а сега поставя в риск и отношенията си с Русия, с която в Сирия все пак са съюзници, макар и ситуационни. 

Тогава защо Ердоган предприема такъв ход? Явно нещата опират до газовите находища в Източното Средиземноморие, заради които Анкара подписа меморандума с Триполи. Ердоган очевидно разчита правителството на Сарадж да оцелее с турска помощ до планираната за идния месец международна конференция за Либия. И там благодарение на дипломацията си да запази това споразумение - било със, било без Фарадж. Дали обаче няма да разбере, че пак е смятал без кръчмаря?