Хемингуей се славел като истински Казанова

През целия си 62-годишен живот Ърнест Хемингуей се смятал за голям любовник. Дори демонстративно вземал медикаменти "за потискане на повишеното си либидо". Твърдял, че колкото повече правел любов, толкова по-добре се представял в леглото. Обичал да доминира над слабия пол, дълбоко убеден, че "един истински мъж трябва да ръководи изцяло и в сексуалните връзки".
Три от четирите му съпруги били съгласни с това. Само една, Марта Гелърн, не била убедена, че Папа е наистина голям мъж. И според писателя този брак бил "най-голямата грешка в живота му".
В писмата си Хемингуей споделя, че имал страшно много и най-различни любовници. Сред тях дори цял "харем"(!) от африканки по време на пътуванията му с ловна цел из Черния континент. Той непрестанно се хвалел със своите любовни авантюри и казвал, че е опитвал всякакъв вид жени - и тънки, и дебели, и красиви, и стари, и много млади, и грозни. Бил дори в леглото на прочутата шпионка Мата Хари...
Но неговите биографи се съмняват силно в това. А някои от тях твърдят, че всъщност бил доста свенлив и с немалко комплекси. Приятели, които го познавали отблизо, дори казват, че Хемингуей се изчервявал при допир с жените, особено с по-освободените в държанието си, защото всъщност имал малко пуритански възгледи за любовта и брака.
Женен четири пъти, Хемингуей приел своя първи развод - с Анди Ричардсън - за "истински грях", който никога не успял да изкупи. Но срещнал Полин Пфайфър и се влюбил безпаметно в нея. Вторият му брак траял цели 12 години на книга, но в действителност се оказал доста по-кратък. Прекъсва го по сексуални причини: Полин на два пъти ражда с цезарово сечение. Според лекарите тя не бивало да забременява повече, а като католичка не се решила да използва противозачатъчни средства...
Своята трета жена Хемингуей среща в Испания по време на Гражданската война (1936). Любовта между Марта и Ърнест е от пръв поглед, мигновена и пламенна, но не трае дълго. Той не може да приеме нито независимостта на Марта, нито острия й, язвителен език.
Четвъртият му брак - с Мери Уелш - започва щастливо и е може би най-успешният от всички. Тази млада жена е търпелива, деликатна, почтена, при това доста хубава, с цели двайсет години по-млада от него, сексапилно закръглена, заради което той я нарича гальовно "моят джобен Рубенс". Мери е достатъчно умна и търпелива, за да си затваря очите пред неговите изневери, пред пиянските му изстъпления и да понася стоически неговите капризи до самата му смърт.
На млади години Хемингуей харесва по-зрелите жени. Първата му съпруга Анди е с десет години по-голяма от него. Тя е по-опитна и в живота, и в любовта. Но когато минава четиридесетте, той започва да харесва главно младите момичета. Жените, с които имал по-продължителна връзка, му послужили по-късно за прототип на героините от неговите романи и разкази. Но никоя от тях не спечелила напълно сърцето му. Той винаги бил нащрек някоя жена да не го "надвие" и да започне да ръководи живота му. Държал твърде много на свободата си.
През последните години от живота си авторът на "Старецът и морето" живее в Кетчъм, щата Айдахо. Някои от неговите биографи твърдят, че вече бил импотентен, затова се чувствал толкова потиснат, неспособен да твори. На два пъти се подлагал на модното тогава в Щатите лечение с електрошок, но без никакъв резултат. Два дни след като се върнал от втория сеанс, се самоубил с изстрел в главата...   

                
Ърнест Хемингуей


Хемингуей на своята писалищна маса