Хорър в реалността

Рядко гледам новини, но когато и да ги включа, те се превръщат в хроника на насилието, на болката, на покварата, на загубата. Истинско хорър шоу в реалността. Опитваш се да не ги гледаш, сякаш ще избягаш от този свят, а болката и насилието са се разпръснали навсякъде около теб.
Само през последните седмици с ужас гледаме разигралата се трагедия с 12-годишното ангелче Сияна. Жестоките гавра и побоища над 5-годишния Адриан, заснети садистично от пастрока му. Клипове на побоища над малолетни момичета от връстнички в Пловдив и Варна.
Шок и ужас след разкритията за насилниците над животни Габриела и Красимир, които са превърнали болката и садизма в бизнес.
Все още кънтят и новините за 15-годишното момиче от сиропиталище, което е било изнасилвано и принуждавано да проституира.
Вчера чух, че е отложена присъдата срещу бившия полицай, застрелял безцеремонно Иван Владимиров - Нав, който всъщност ми е бивш съсед.
След което четеш и статистиката за 2024 г. - сигналите за насилие са се увеличили с близо 50%. Не е трудно да намериш и проучванията от изследванията в България: 95% от децата насилници са били насилвани. 80% процента от децата, употребяващи вредни вещества, като наркотици, са били жертви на насилие. 95% процента от хората, които проституират, са били подложени на сексуално насилие в детството си. 78% от деца, настанени в места за лишаване от свобода, са били насилвани под някаква форма в миналото.
Насилието поражда още повече насилие. Повече нещастие и болка. Депресии и трагедии.
Насилието е навсякъде, не само у нас. То сякаш се мултиплицира, експоненциално нараства или може би така ни се струва. Виждам около мен обаче все повече насилие и поквара.
Не знаеш какво да направиш. Да пишеш за тези трагедии, е цинично. Дори ме е срам да пиша този пост, защото той може да се възприеме за циничен, депресиращо безполезен.
Опитваш се да избягаш и да се скриеш, но винаги може да те засегне и да те настигне.
Възпитанието обаче почва от родителите. От семейството. От здравото семейство. Оттам всичко се разпада. Семейството все повече се игнорира като единица. Щастието винаги е там - сред доброто и възпитано семейство, сред добри и лоялни приятели. Но дано успеем да построим по-добро бъдеще за бъдещите поколения, нашето поколение се проваля и трябва да удвои усилията.

Фейсбук