Хората възкресяват града, погребан от природата

Преди повече от 2800 години един малък народ, този на оските, решава да основе свободен град в приказно място - Кампаня - на бреговете на Тиренско море. Гръцките и самнитските колонии обаче започват да си оспорват малкото градче, наречено Помпей. Един век преди Христа жителите на Помпей ожесточено се бранят срещу алчността и величието на друга голяма сила - Рим, тъй като Помпей става благоденстващ град и търговски център. За съжаление неговият край идва след земетресение през 62 г. след Христа, последвано през 79 г. след Христа от страхотно изригване на Везувий, когато пепелта и лавата погребват града. В същото време загиват и съседните на Помпей градове Херкулан и Стабие.
В продължение на много столетия Помпей остава мумифициран под вулканичната пепел. През ХІХ век Гьоте пише: "В света са ставали много бедствия, но малко от тях са доставили по-голямо удоволствие на следващите поколения. Трудно мога да си представя нещо по-интересно." Трябва да бъде отбелязано, че изразът на великия немски поет е доста странен и суров, но за съжаление верен. Помпей постепенно се превръща в обект на любопитство, и то не винаги с научна цел, а като източник на престъпна търговия. Още тогава за автентични трупове на помпейци започват да се продават обработени с вар и восък тела на починали неаполитанци.
През 1860 г. археологът Джузепе Фиорели започва систематични разкопки, грижи се всяко нещо да остане на мястото си и предлага градът да бъде възстановен в такъв вид, в какъвто е бил в древността, на научна основа. Това е щастлива случайност както за съхранение на италианското културно наследство, така и за цялото човечество.
За съжаление уважението и научната съвест на археолога Фиорели не се споделят от всички. По време на Втората световна война американски бойни самолети хвърлят по погрешка 150 тежки авиационни бомби в района на Помпей, разрушавайки наред с другото и 60 от 100-те незаменими отливки, направени с изключителни грижи от археолозите.
След края на войната грабежите на ценни антики започват отново, по всяка вероятност насърчавани от заможни купувачи-колекционери. За радост тогавашните италиански правителства пресичат тези иманярски набези и гласуват сериозен бюджет за спасяване на града и продължаване на разкопките.
През втората половина на миналия ХХ век са направени нови археологически открития в двадесетте неизследвани хектара от общо 70 в древния град. Прилагат се специфични технологии за получаване на т.нар. отливки, когато под застиналата лава се открива празнина, изсипва се гипс с вода, който се втвърдява след два-три дни. Тогава се освобождава получената отливка, която най-често е останки от телата на задушените жители на Помпей, също дървета и предмети.
По този начин са възстановени единадесет човешки тела. Младо момиче, което бяга, държейки в ръце "съкровищата си": две халки, сребърна гривна и статуетка на богинята Фортуна, а недалеч от нея - фигура на човек, вероятно баща й, който е нарамил дисаги. Така е открита гробницата на Маркус Обелиус Фирмус, кмет на Помпей, вечното му жилище било покрито с фрески и надписи.
В продължение на години историята на Гай Полибий е един от куриозите на Помпей. Неговото име е открито в един от надписите, изписани по стените в навечерието на тогавашните последни общински избори, проведени шест месеца преди трагичната гибел на древния град. В един от разчетените надписи се казва: "Момичетата на Азелина ви съветват да гласувате за Гай Юлий Полибий." Следват имената на момичетата: Мария, Егле, Змирина, с ласкави лични посвещения.
Според изследователите, провели разкопките, Азелина била собственица на нещо като бар, а нейните момичета имали задачата да забавляват клиентите. Вече се знае, че Гай Юлий Полибий е реално съществувала личност, победила в изборите, след което става дуовир - длъжност, отговаряща на сегашния кмет. Голяма част от тази информация се дължи на множеството разкопки от археолози, започнали през 1967 г.
Къщата на Гай Юлий Полибий е една от най-добре запазените сгради в някогашния мъртъв град: фасадата й откъм Виа дел'Абонданца е запазена изцяло, цветовете на фреските не са избледнели, а покривът на сградата (случай може би единствен) се е запазил в значителна степен. При разкопките са разкрити входът, атриумът (предверието), перистилът (обкръжен с колони двор на римската къща), някои стаи, които са служели за спални, също така и кухнята (с пълен комплект съдове) и ларариумът или олтарът, посветен на духовете - покровители на семейството. Точно в този ларариум е намерена фреската, изобразяваща стопаните на дома в момент на жертвоприношение пред фигурата на змия - символ на божествената благодат на земята.
Фреските спадат към "четвъртия" помпейски стил (около 62-70 година след Христа), който се характеризира с богатство на орнаментални елементи. Изключение правят фреските на входа, които са от "първия" стил (около 180-100 година преди Христа) и изобразяват борби на гладиатори. В предверието е изрисувана врата, наподобяваща истинска, с голям кръст над нея, който по онова време все още е имал само декоративна стойност. Пред вратата са намерени останките на двама души, загинали от отровните изпарения на вулкана.
Всеки реставриран паметник, открит при разкопките на погребания град Помпей, недвусмислено говори за неговите традиции, нрави и скърби.


Археолози крачка по крачка възстановяват трагедията от почти 2000 години

Останки от минало величие