Храбростта като начин на употреба

Денят на храбростта е само повод да припомним, че освен национален празник 6 май е белязан от наличието на много храбреци в българската политика. Как иначе да оправдаем тоя своеобразен джакпот от кандидати за европейско признание. Почти петстотин имена се въртят в публичното пространство и повечето от тях ще видим в бюлетините и урните и ще ги понесат в чувалите на пряката демокрация в нощта на изборните резултати на 26 май - Деня на "националната прошка" за избирателите на гражданите за европейско развитие на България, както това го пожела самият премиер...

Какво друго освен Храброст е желанието на Евгения Банева да е в битката за Европарламента, или това на Николай Ненчев, на Стефан Тафров, на Десислава Иванчева, на Александър Йорданов, останалите десетки знайни и незнайни самозванци в политиката, някои от които дори имат много по-близък път до Следствието, до Затвора, до съдбата на обречените да са политическите трупове в обществената практика, отколкото да служат на каузата на Брюксел и Страсбург...

И пак ще припомня оня стих на Ран Босилек, писан през 1916 г. в Брюксел за бялото облаче и родината... Днес то звучи повече като апострофа: "Я кажи ми, облаче ле бяло, в Брюксел патриот наш да си видяло!"

Храбростта като начин на употреба в българската политика ще увенчае с пирова победа някои от тези патриоти благодарение на общите листи, други преференцията ще отпрати на заслужените им места, трети отново ще се появят напълно незаслужено на места, които са доказали, че не са за тях, но случайността е временна и възмездието рано или по-късно ще дойде и за тях. Няма как да е победител онзи, който едно гласува в Европа, друго проповядва у нас, трето и  четвърто заклеймява и практикува, и то предимно за лична употреба...

Няма и съмнение, че сред основни кандидати преобладават и такива, които са привлечени повече от материалния стимул, отколкото от идейния, националния и европейския. Някои от цитираните дори ни убеждаваха, че трябва да дадем всичко от себе си, за да получат те после всичко за себе си, примерно по една и две заплати, които нямат нищо общо с българските възнаграждения и доходи. Затова и битката им е "жестока" и на всяка цена. Те на всяка цена и със зъби и нокти до края се бориха да останат на избираемото място, което при днешните изисквания на изборните условия няма гаранция за твърда избираемост. Това беше и причината да се обсъждат така настоятелно на няколко пъти тези предложения за промени... Помните сигурно парламентарните прения и среднощни обсъждания за преференциите, ЦИК, другите точки в Изборния кодекс и фиаското на Данаил Кирилов като председател на Правната комисия, може би и поради което той вече е нов правосъден министър... Още един як пример за храброст в българската обществена практика и в изпълнителната власт.