Хроничната безработица - проблем пред Европа

Според данни на Евростат през 2014 г. безработицата в 28-те страни членки на ЕС е 10,2 процента, което е спад с 0,7 на сто в сравнение с 2013 г., като продължава тенденцията на спад. Това положително развитие до голяма степен се дължи на увеличеното участие на жените на пазара на труда, констатират от Евростат.
В същото време броят на младежите между 15 и 25 години, които не работят, не учат или не са на стаж, тревожно нараства, достигайки неприемливо високи нива в някои страни членки. Около 22 процента е средното ниво на безработицата в страните от еврозоната, като за целия Европейски съюз данните сочат, че 20,5% от младежите

нито работят, нито учат

Въпреки че Европа бавно се възстановява от кризата - или поне така ни се иска, дългосрочната безработица остава основен проблем. В периода 2007-2014 г. броят на хронично незаетите се е удвоил. Днес 12,1 млн. европейци са хронично безработни. Съществува огромен риск тези хора още дълго време да останат извън пазара на труда. Именно тяхното връщане е едно от големите предизвикателства пред европейските лидери. На 8 септември Европейската комисия ще представи пакет от мерки в подкрепа на интегрирането на трудовия пазар на именно на тези хора. Много са последствията, пред които се изправят хората, останали дълго време без работа. Те забравят част от уменията си, загубват увереността си, изпадат в социално изключване. Всичко това в комбинация с нарастващите нива на бедност може да доведе и до проблеми със здравето. Така че огромно е поредното предизвикателство, с което трябва да се справи Европа.
Въпреки наглед оптимистичните данни на Евростат именно дългосрочната безработица, която през последните години отчита ръст, илюстрира икономическата пропаст между Юга и Севера на Европа. Около половината от 25-те млн. безработни на Стария континент са без работа от повече от година.

Над 12% не са работили от над 4 години

Естествено най-малък е проблемът в по-богатите части на Европа - там както дългосрочната, така и краткосрочната безработица са на много ниски нива. Германия единствена в ЕС е намалила както нивото на общата безработица, така и на дългосрочната от 2009 г. насам благодарение на по-гъвкавия си пазар на труда, коментира "Икономист". За разлика от нея Ирландия, която бе една от силно пострадалите от банковата криза европейски страни, изпитва трудности при връщането на дългосрочно безработните обратно на работа. Макар общата безработица да е намаляла, около 100 хил. души (42 процента от незаетите) са без работа повече от две години.
Скандинавските страни се представят най-добре, както и по редица други показатели. Трите скандинавски държави, които са членки на Европейския съюз - Дания, Швеция и Финландия, имат най-ниски нива на дългосрочна безработица - между 19% и 25% от общата безработица. Тези данни са резултат от по-доброто икономическо състояние на тези страни, както и това, че не бяха ударени силно от рецесията, а и предприеха подходящите мерки в борбата с нея. Швеция, например, както пише "Икономист", представи схеми за обучение и данъчни кредити в строителната индустрия, които помогнаха за това уменията в сектора да се запазят и стимулираха търсенето.
Проблемът с дългосрочната безработица е

най-сериозен в Южна Европа

Повече от 60% от безработните италианци не са работили от повече от година, а в Гърция този процент достига 70. Високите нива на дългосрочна безработица се дължат отчасти на факта, че Италия като цяло има високи нива на безработица в резултат на тежката рецесия и негъвкавия пазар на труда.
Проблемът е особено сериозен в сравнително новите страни членки на ЕС от Източна Европа. Но за разлика от южната част на Стария континент, много от тези страни имат скорошен опит с висока дългосрочна безработица заради рецесии в края на миналия век и началото на този. На някои места обаче дългосрочната безработица се е запазила въпреки икономическото възстановяване. Словакия премина през сериозна криза през 1999 г., но икономическият растеж от 2000 до 2007 г. се ускори, а общата безработица спадна. И все пак броят на трайно безработните расте и възлиза на 75% от общата безработица, тъй като служителите, които са изгубили работата си в лошите години, не са били назначени, след като икономическите условия са се подобрили.

Къде има най-много незаети?
Според Евростат Гърция, Испания и Хърватия са трите европейски страни членки с най-висока безработица. От всички страни членки Гърция е тази с най-много безработни висококвалифицирани специалисти.
В Испания около 23 процента от населението няма постоянен източник на доходи. В последно време се наблюдава положителна тенденция. Равнището на безработица в Испания се е понижило през второто тримесечие с 1,4 пункта спрямо предходното тримесечие, достигайки 22,37 процента. Броят на безработните в страната е бил 5,15 млн., което е с 295 600 по-малко, отколкото през първото тримесечие. През последните дванадесет месеца безработните са намалели с 473 900 души. В Испания незаети са предимно хора, които нямат висше образование.
В Хърватия безработицата е между 17 и 18 процента. В балканската страна най-малко са безработните в сектора на услугите. Най-много от липсата на работа в Хърватия страдат квалифицираните във финансите и промишлеността.


Германската безработица тръгна нагоре
През изминалия месец един от отличниците по висока заетост отбеляза неочакван спад. За втори пореден месец броят на безработните в Германия се повиши. Данните, оповестени от Федералната агенция по труда в Нюрнберг, сочат увеличение с 9000 души до 2,8 млн. души. Въпреки това нивото й остава на 6,4%, което е най-ниското й равнище след обединението на Германия. Вероятно обяснение за лекия ръст на безработицата е летният период, в който младите хора приключват с академичната си подготовка и започват да си търсят работа.


Рекордни нива отбелязва Франция
Безработицата във Франция продължава да се увеличава въпреки възобновения икономически подем на страната, а също и предприетите от властите мерки за стимулиране на заетостта.
Съгласно данни на министерството на труда на Франция числото на постоянно безработни хора във страната през юни се е увеличило с 1300, в сравнение с този показател от май месец и в момента е достигнало 3,55 млн. човека. Броят на незаетите през юни е превишило стойността си от същото време миналата година с 4,7 процента. Френската безработица в момента е 10,3 процента.
През седмицата френският президент Франсоа Оланд заяви, че ще се кандидатира за втори мандат, само ако безработицата отбележи спад. Той призна, че равнището на безработица от началото на президентството му през 2012 г. - 9,7% - в момента е недостижимо.
 

Все още остава висок процентът на младите хора, които са без работа. Тревожен е и броят на младежите, които нито учат, нито работят
Дългосрочната безработица има много последствия, основното от които е изпадането в бедност