И без билбордове рекламата на Терминал 2 завзе пътищата

Най-лесно разбираш що за човек е даден индивид, като го видиш как шофира. Съществени са не толкова техническите сръчности, макар че и те са важни, колкото поведението му на пътя. И ако вкъщи, в работата или в приятелските компании може да се преструва, да се представя откъм добрите си страни, тук той е безпощадно истински. Веднага става ясно дали е нагъл и безцеремонен, небрежен и безотговорен, невеж и глупав. Или умерен и разумен. Или пък дотолкова плах и отстъпчив, че позволява на всекиго да го мачка.
Така е и с улиците и пътищата. От движението по тях се разбира какво е народонаселението. А и каква е държавата и дали въобще я има. Фактът, че сме на второ място в ЕС по убити при пътнотранспортни произшествия на един милион жители, е красноречив. Картината може да бъде още по-ясна, като се притурят и личните впечатления от рисковете, стоварващи се по пътя често и обилно, също като дъждовете в това влажно лято. От необявената гражданска война, която взима повече жертви, отколкото стълкновенията във фронтови държави.
Показателно е как реагираме при инцидент - катастрофа, ремонт или просто задръстване. Ако е магистрала, хитреците пробват да се измъкнат по аварийната лента. В резултат на което запушват цялото трасе, така че да не могат да минат дори линейките и пожарните. Тапата блокира всичко за дълго време, но за тях е важно, че са стотина метра пред другите. Ако по някаква причина се налага пътят временно да се стесни, нахалните няма да се отбият веднага след знака. Ще карат до последно в лентата, която малко по-нататък вече е затворена, а после ще настояват да ги пуснеш пред себе си. И ако им се опънеш, ще се врежат в твоето трасе, без да ги е еня, че ще предизвикат произшествие.
Случва се да изпреварваш по магистрала, а зад теб някой да ти присвятка да отстъпиш. И да искаш, не можеш да го сториш на секундата, защото вдясно от теб в основната лента е колата, която задминаваш. А и защо да го пуснеш, след като караш с максимално разрешената скорост. За да иска при това положение да те изпревари, значи е решил да наруши правилата. Колкото и да надува клаксона, не му даваш път, защото си убеден, че онези, които погазват реда, не бива да се толерират. Той обаче е със скъпа кола, която в повечето случаи няма как да е придобил по почтен начин. И вместо да е по-нисък от тревата и по-тих от водата, започва да ти ръмжи с мръсна газ, да ти показва знаци, типични за средата, в която го имат за герой, че и пистолет да ти вади, както се бе случило наскоро на един депутат. Слаломира опасно между колите, ускорява по аварийната лента и, ако имаш късмет, изчезва. Но може и да те засече, да те принуди да спреш и да изскочи с бухалката. Никак не се притеснява, че разиграва тези сцени на публично място. Напротив, той държи да демонстрира своето надзаконие, та друг път такива като теб да си знаят и да не се правят на интересни.
Наглостта, липсата на правов ред и несправедливостта са превзели всички сфери на живота ни. Но на пътя те изпъкват като че ли най-релефно. Властта се движи с коли със специален режим, но дори и от тях наблюдателното око може да схване каква е ситуацията. И да се запита какво си мислят гражданите, стоящи чинно в колоната, докато тарикатите ги изпреварват, откъдето и както искат. Дали продължават да вярват, че България е страна, в която си заслужава да се живее, или по неволя са се примирили с натрапената им участ на втора и трета категория нейни обитатели? Дали ще навеждат глава до края на дните си, или ще дойде време да избухнат, но контролирано и дори по пиарска рецепта, колкото премиерът да се приобщи към недоволството им с пиперливи думи от типичния си речник, или да се пише благодетел с някой държавен милион?
Ясно е, че съзнанието е дефицитно. И как иначе, след като толкова години формирането му е оставено на самотек. Пък и как да се изгражда, като всеки вижда какво става горе и си казва, че щом там може да е така, защо пък долу да не може. Когато съзнанието толкова драстично липсва, трябва да се въведе ред, да се следи за спазването на правилата. Държавата може да осигури това, стига да я има и да е на мястото си. Най-малкото може да постави камери, които при поголовните нарушения ще се изплатят за дни, и да дисциплинира водачите. Не го прави, но не защото не й идва наум. А защото властта предпочита хаоса. Тъкмо в мътните води се ловят онези нелегитимни доходи, които правят възможни и мощните коли, и скъпите вили по някое ласкаво крайбрежие, и екзотичните пътешествия с поредната кифла.
Ето защо пътищата са онези неизкривяващи образа огледала, в които се вижда що за държава сме. А движението по тях е денонощна реклама на Терминал 2. И хората хващат самолетите с надеждата, че може и да не заживеят по-богато, но поне няма да се дразнят от погазването на правилата.

Други текстове от автора на www.ivoatanasov.info