И без медици, моля!

Велко Велков,
д-р по социология на здравеопазването

След като не реши проблемите на здравеопазването през първия мандат, сега ГЕРБ е на поправителен. Натрупали горчив опит, от партията решиха, че нямат сили да се справят сами, и взеха министър от друга политическа сила. Но за всеки изкушен в материята, изборът на Петър Москов бе знак, че кризата в отрасъла ще се задълбочи. Много са основанията за такъв извод.
Първо, г-н Москов е изразител на прокризисната менталност - съвкупността от понятия и нагласи, съставляващи идейния скелет на започналите в началото на века квазиреформи. Тиражирана в медиите, тази менталност проникна в общественото съзнание и трайно предопределя дълбочината и разнообразието от прояви на перманентната криза. Псевдореформатори с различен цвят се сменят пред очите ни, а процесът не спира и единствената въпросителна е: кога и къде ще избухне поредният протуберанс.
Второ, г-н Москов е издънка на ДСБ, а "гуру" са му Иван Костов и Илко Семерджиев, които започнаха скандалната антиреформа и само изтичането на техния мандат през 2001 г. ни спаси от по-големи щети. Сега твърдят, че след тях реформата била спряна, и виждат в новия министър шанс да довършат позорното начинание. Министърът оправдава очакванията им.
Трето, няма основания да считаме г-н Москов за експерт. От началото на прехода у нас се възприе грешният възглед, че компетентни в съдебната реформа са юристите, а в здравеопазването - медиците.
Когато става дума за реформи в двете сфери, тази презумпция не върви и кризите в двата сектора недвусмислено потвърждават това. Незнаен брой бели престилки се изредиха в министерското кресло и в комисията в НС. Те пишат здравните стратегии и са постоянни събеседници в коментарните програми. Но нито един от тях не схвана в общата какофония, че проблеми като необоснования ръст на разходите, оптимизацията на болничната мрежа, лекарствената политика и спешната помощ са важни, но все пак второстепенни прояви на един порочен фундамент. Не го схвана и г-н Москов, който вече затъна в дребнотемие и куха реторика.

Какъв е реформаторският капацитет на г-н Москов

а заедно с него и на целия коалиционен квартет, пролича още в първия по-значим проект - внесените и одобрени на първо четене поправки в Закона за здравното осигуряване. Прелюдия към тях бяха някои повърхностни изяви на здравния министър, сред които се открои спекулацията за трите пакета услуги, показала, че всъщност царят е гол...
Условно, според източника на финансиране - държавния бюджет, здравната каса и джобовете на пациентите, пакетите наистина са три, но д-р Москов ги прекрои по йезуитски маниер. Първия той неоснователно сведе до Спешната помощ и се надявам това да не е анонс за предстоящ отказ на държавата от останалите й задължения към здравето на гражданите. Третият пакет, който не е намерил място в класификацията на г-н Москов, са услугите, плащани на ръка. Истинската катастрофа обаче са неговите упражнения върху втория пакет, покриван с пари на касата, който той раздели на основен и допълнителен, а пациентите на нечакащи и чакащи. Когато говори за допълнителния пакет, речта му става объркана и пълна с недомлъвки за доплащане, задължително допълнително осигуряване в частни фондове и прочее идиотизми. Доплащането е стара мечта на медиците, които се връщат към нея. Винаги, когато се появи удобен случай. Сама по себе си тя е абсурд и щеше да остане нереализирана, ако не си бе намерила фен в лицето на премиера Борисов.

На кого и за какво ще плащат

пациентите от допълнителния пакет. Тъй като парите не могат да постъпват в НЗОК, остава да плащат на доставчика на услугата. На езика на здравното осигуряване подобно плащане се квалифицира като нерегламентирано. Но г-н Москов явно е решил да го регламентира. Това ще бъде забележителен принос на управляващите в световната практика: да се генерира принадена стойност в област на социалното подпомагане, каквато е здравното осигуряване. По закон сумата, с която НЗОК покрива нашето лечение, има две съставки - едната са нашите лични осигуровки, а другата се формира на солидарен принцип от вноските на останалите осигурени лица. При заплащането на ръка ще бъдем лишени от взаимопомощта и ще плащаме двете части от джоба си. И не само това. Докато чака своя ред, пациентът ще бъде в допълнителния пакет. В момента, в който по принуда реши да плати, за да не чака, той ще действа като здравнонеосигурен. Тази гимнастика е уникален принос на господата Москов и Борисов в прокризисната менталност и е достойна за Гинес.
Още по-голямо безобразие е перспективата за доплащане чрез доброволен фонд. Първо, по същество тези фондове няма да бъдат доброволни, а принудителни, или по-точно наказателни: не искате да чакате, платете на ръка или чрез допълнително осигуряване. Убеден съм, че по обясними причини статут на чакащи по принуда ще имат само бедните, тоест хората в най-голям риск. Второ, за едно и също лечение ще плащаме две осигуровки. Трето, с допълнителната осигуровка ще си плащаме лечението, ще храним администрацията на частния фонд и ще му осигуряваме печалба. Това означава, че ще се появи нова категория търтеи. Убеден съм, че ако г-н Москов няма собствено застрахователно дружество, той ще получава добри хонорари от тези, които имат.

Къде е законът?

Реално квазииновацията "допълнителен пакет" противоречи на Закона за здравето, който (в чл.2) прогласява равнопоставеността като основен принцип в дейността на държавата по опазване здравето на гражданите.
"Иновацията" на г-н Москов противоречи и на чл.4 от Закона за здравното осигуряване, според който задължителното осигуряване гарантира свободен достъп до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности. Тази разпоредба, която П. Москов умишлено е оставил без внимание в поправките към закона, изключва възможността за каквото и да е разделяне на пакета. Ще отбележа, че допълнителният пакет дискредитира една от инсинуациите на д-р Москов, а именно просташкия му опит да ни убеди, че въвеждането на електронни карти ще сложи край на недостига на направления. В действителност броят на направленията се определя не от наличието на електронните карти, а от финансовия ресурс на касата.
Лицемерието на министъра и на цялата управляваща армада е в това, че с въвеждането на допълнителния пакет се узаконява недостигът на направления и се прави нескопосан опит за компенсиране лимита на болниците. С електронна карта в джоба, "чакащите" пациенти може да получават направления, но ще ги ползват само ако си платят. Зловещо, нали? Как ще се обясни на "допълнителния" пациент, че болестта му е маловажна и лечението ще се отсрочи? Явно д-р Москов е посредствен и като лекар. Иначе би следвало да знае, че независимо от обществената значимост всяко заболяване представлява доминиращ стресор, от който пациентът всячески се стреми да се избави.
Сериозни дефекти има в

съдържанието и мотивите

на проектозакона.
. Двата пакета не са дефинирани и не могат са служат като правна норма за подзаконови актове, което вещае волунтаризъм в бъдещите конкретни решения;
. Липсват критерии за разпределяне на пациентите по пакети. Всичко е оставено в ръцете и волята на министъра, чийто критерий да се ограничават разходите чрез лимити няма нищо общо както с медицината, така и с икономиката. Липсата на правила лишава гражданите от законова база в оспорване по съдебен ред и ги превръща в неволни свидетели и потърпевши;
. Не са регламентирани начините на заплащане на ръка и чрез фондовете за допълнително осигуряване;
. В мотивите към проектозакона липсва аргументация на предложението за обособяване на двата пакета. Вместо да се обясни "защо", е разказано "какво" се въвежда;
. Безспорен гаф е записаното: "Правото на гражданите на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ и на безплатно ползване на медицинско обслужване, не е абсолютно". В действителност правото на здравно осигуряване е абсолютно и това ясно е записано в Конституцията, но за съжаление политическата класа няма нито воля, нито капацитет да го стори.
Без съмнение, автор на тази мотивация е министър Москов, но тъй като вносител на приетия на първо четене законопроект е Министерският съвет, посочените дефекти се превръщат в продукт на общокоалиционна реформаторска импотентност.

Какво да се прави

Поглед назад във времето показва, че здравеопазването е неизменен гвоздей в ковчезите на последните пет правителства. И ако ГЕРБ продължи да се доверява сляпо на бездарните си партньори от РБ и да предлага подобни проектозакони, ще последва нов политически провал. За да го предотврати, премиерът, който за пети път не намери точния министър, има един разумен ход: да конституира като коректив екип от безпартийни експерти по обществени отношения със задачата да разработи проект за реформа, като отчете всичко положително, случило се в здравеопазването през последните 80 години. С едно условие: в екипа да няма медици. Такава бе практиката при изготвянето на проектите за реформа в САЩ и тя се оказа успешна. Досега всички промени в здравеопазването на прехода бяха инициирани от неизкушени в социалните технологии медици и одобрявани от несведущи в материята политици.