И децата ли да ви плащат?

Александър Грозданов,
кандидат за народен представител от "БСП за България", 24 МИР-София

"Безгрижно детство" - словосъчетание, все повече лишавано от смисъл. За да са безгрижни децата, възрастните трябва да мислят и да се грижат за тях. Така е било, така и трябва да бъде. Но преходните години промениха навиците и поведението на всички ни, затрупаха и децата с грижа за собственото им жизнерадостно "безгрижие". Дядовците и бабите, а и родителите на днешните деца, спортуваха, посещаваха кръжоци, пееха и танцуваха, когато имат време, а не ако имат пари да си го позволят. Пазарното ни време промени мисленето ни. Днес повечето деца, преди да кажат, че искат да спортуват, да пеят или да танцуват, питат родителите си дали могат да платят. Питам се как преди 25 години, когато броят на децата в училищна възраст надхвърляше милион и половина, имаше възможност всяко дете да намери себе си в спорта или в изкуствата - било в училище, било в читалища и кръжоци или в спортни клубове, а днес, когато децата ни са с милион по-малко, това е невъзможно без солидно заплащане от семейния бюджет. Тогава плащаше държавата, а обществото го приемаше за съвсем нормално и естествено. Сега плащат родителите... които могат. За децата на онези, които не могат да платят, има достатъчно кафенета, има наркодилъри и всякаква измет, която дебне по улиците. И обществото отново го приема за нормално и естествено. Е, едно от двете нито е нормално, нито естествено.
Същевременно всички институции - министерства, агенции и подобни, в един глас каканижат за грижата на държавата и обществото за децата, за здравето и за подкрепата на талантите им. Отделените средства са недостатъчни, но все още има по нещо и в училищата, и в извънучилищните звена. И затова е още по-неприемливо, когато някой се опита да щипне от тези средства.
Неотдавна небезизвестното сдружение "Музикаутор" поиска заплащане на авторски права за използваните музика, песни и текстове от клубовете и групите в... Националния дворец на децата. В писмо, подписано от Константин Стоянов, мениджър "Лицензиране на концерти", се настоява да се "уредят" авторските права, разбирайте -  да се платят. Цитира се член от Закона за авторското право и сродните му права, който разпорежда това. А в случай на неизпълнение на разпоредбата, се казва заплашително в писмото, следват главозамайващи за образователната сфера глоби, достигащи до 30 000 лева. Даже се стига до заплаха за съдебно преследване на една национална образователна институция.
Може би споменатият господин трудно прави разлика между концерт в питейно заведение и в Двореца на децата. Моралът на този човек е твърде смущаващ. Но има още нещо. В същия Закон за авторското право и сродните му права, който той би трябвало да познава в детайли, ясно е записано, че има случаи, в които произведенията се използват без заплащане. Чл. 24 (1), т. 8 постановява, че "без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо публичното представяне и публично изпълнение на публикувани произведения в учебни или в други образователни заведения, ако не се получават парични постъпления и не се заплащат възнаграждения на участниците в подготовката и реализирането на представянето или изпълнението". И т. 9 на същата алинея: "Възпроизвеждането в необходими количества на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведения, ако това не служи за търговски цели".
Какво да мислим за удобното подминаване на разпоредбите на закона? Подозирам, че това писмо е само проба. Ако то мине без обществена реакция, подобни писма ще получат хилядите училища и детски градини у нас, центровете за работа с деца, които и така едва връзват бюджетите си. И за които ще остане единствената възможност - да закрият училищните хорове, певчески групи, хореографски ансамбли. А децата - е, за тях нали казахме, че са осигурени места в кварталните кафенета, както и компанията на наркодилъри и друга социална измет.
Чудя се дали въпросното сдружение "Музикаутор" дотолкова е закъсало финансово, че се опитва да обере стотинките, предназначени за развиване на детските таланти, подобно на квартален хулиган? Това писмо е отражение на грубото пазарно мислене, на безогледното печалбарство и на изкривения морал. Вероятно се разчита, че в образователните среди ще се стреснат от цитираните съдилища и глоби и ще платят, за да не разсърдят важните особи, пазители на авторски права. Без съмнение в "Музикаутор" разчитат на добре платени и квалифицирани юристи. Питам се те как биха нарекли човек, който съзнателно въвежда в заблуда някого с цел да набави средства за собствена облага и как биха квалифицирали подобно поведение?
Крайно наложително е държавата да реагира незабавно и да защити правата на децата ни. Образователното министерство отговаря за дейностите с деца, в това число и за извънкласните и извънучилищните дейности, и е издало стотици страници с наредби, планове и указания. Хайде да напусне чиновническото спокойствие, да заяви позиция и да поиска обяснение за щенията на "Музикаутор". Министерството на културата пък трябва ясно да заяви дали ще налага споменатите глоби на образователните институции - училища, детски градини, центрове за работа с деца, или ще постъпи като достоен пазител на националната духовност и на закона.