И други искат предоговаряне на плановете за устойчивост

Рискът правителствата на Европейския съюз да не могат да изразходват най-големия пакет от помощи в историята си нараства, тъй като страните се борят да спазват сроковете, наложени от Брюксел. За това признават официални представители от четири европейски държави пред "Ройтерс". Те искат да се започнат преговори за предоговаряне на плановете за възстановяване и устойчивост. Това се случва по-малко от две години след одобрението им. 

"Ако не бъдат използвани всички средства, това ще навреди на репутацията на ЕС", смята Мануел Идалго, старши сътрудник в Центъра за икономическа политика Esade, базиран в Мадрид мозъчен тръст. Крайният срок, до който трябва да са направени всички инвестиции и реформи, част от националните планове, е август 2026 г. А следпандемичния план за възстановяване е в размер на 724 млрд. евро.

Въпросът за удължаването на този срок ще бъде труден, тъй като изисква единодушие от 27-те членки на блока, което ще изисква одобрение от парламента на всяка страна, включително Унгария и Полша, които вече са в конфликт с ЕС и може да използват подкрепата си като лост. ЕС замрази средствата, предназначени за Унгария и Полша.

Без удължаване на сроковете обаче ще е трудно - държавите вече изостават. Въпреки че основните етапи и цели трябва да бъдат постигнати до август 2026 г., 70% от безвъзмездните средства и заемите трябва да са били отпуснати до миналата година, а останалите - до 2023 г. По данни на Европейския съюз обаче действителната сума, поета до момента, е около 20%. Сред отличниците са Испания, Италия, Франция и Хърватия, които могат да се похвалят с изплатени между 30 и 50% от средствата по националните си планове.

Получателите на средствата казват, че нарастващите цени на суровините, причинени от войната в Украйна, и затрудненията във веригата на доставки са забавили изпълнението на проектите за възстановяване. Румъния и Португалия са двете страни, които настояват най-много за удължаване на крайния срок след 2026 г., а Испания и други източноевропейски страни подкрепят техните искания, съобщава източник, запознат с преговорите. 

По-силен тласък на идеята може да бъде даден през втората половина на 2023 г., когато Испания ще поеме председателството на Европейския съюз.

България също изостава с изпълнението на своя план, като над десет законопроекта, които могат да отключат второто плащане за страната, чакат в парламента и съществува реална хипотеза те да не бъдат приети от настоящия парламент. Това би означавало забавяне от графика с поне няколко месеца, а задачата, която депутатите дадоха на служебното правителство за предоговаряне на въглеродните ангажименти на България може допълнително да забави прогреса на страната по механизма. Иначе към България вече официално бяха отправени няколко призива от страна на Европейската комисия за забързване с оставащата работа по Плана за възстановяване.